243
начало и звучеше като забавна шега, но след известно време и повярва, докато накрая въображението и започна да разиграва различни сценарии. На седмия ден бе абсолютно сигурна, че съпругът и е спал със Севим. Когато Орхан се върна, го подложи на кръстосан разпит. Севим разбра и и се разсърди. Едва когато разби сърцата на двама души, които обичаше искрено, Есра проумя, че е сгрешила, и им поиска прошка. Ами ако и сега подозренията към Бернд се окажат безпочвени?
- Не, не - прошепна тя на себе си.
Дейвид я чу.
- Каза ли нещо? - попита той.
- Съжалявам, мислех на глас.
По целия път до болницата не продумаха. С влизането в сградата Дейвид я покани да пийнат по чаша чай в кабинета му, но получи любезен отказ. Било време да се връща на разкопките, обясни тя. Попита го дали да не вземе и Елиф, ако се е възстановила. Лекарят прецени, че е по-сигурно пациентката да остане още една нощ в болницата. Есра не настоя. Ръкува се приятелски с Дейвид, преди да тръгне.
- Благодаря ти за всичко. Ела на разкопките някой ден. Ще си поговорим надълго и нашироко.
Лекарят се постара да се усмихне, ала усмивката му бе видимо пресилена.
- Аз ти благодаря - рече и. - На всяка цена ще се възползвам от поканата.
След като се сбогува с лекаря, Есра влезе в стаята при приятелите си. Свари Кемал да разговаря шепнешком с Рюстем, директора на Антепския археологически музей. Елиф още спеше. Щом видяха Есра, мъжете станаха. Тя се ръкува с Рюстем, когото всъщност не харесваше особено. Той го знаеше и не проточи ненужно разговора им. След кратка размяна на любезности се извини и си тръгна. Рюстем обаче бе добър приятел на Кемал. Бяха участвали в проекта за открит музей в Йесемек. Когато Рюстем излезе от стаята, Кемал седна отново до леглото на Елиф и я загледа тревожно как диша, сякаш гърдите и
244
щяха да спрат да се надигат и спускат, ако отклонеше очи дори за секунда.
- Не изглежда добре - отбеляза той. - Притеснявам се за
нея.
Есра се приведе над Елиф и установи, че вече не е толкова бледа.
- Добре е - успокои го. - По-скоро ти имаш нужда от грижи. Лицето ти е по-бяло от нейното.
- Нищо ми няма. Важното е тя да се възстанови.
- Лекарят каза, че и е необходима почивка. Иска да остане още една нощ в болницата. Но аз трябва да се връщам на разкопките. Ти какво ще правиш?
Кемал сведе глава, съкрушен от участта си.
- Най-интересната част от разкопките… - промърмори горчиво той. - Колко пъти в живота на археолога се случва да намери важна находка като плочките на Патасана? Веднъж навярно. Или никога. Но сърце не ми дава да оставя Елиф сама. Щастлив съм, когато съм с нея, макар да не ме иска.
245
Осемнайсета плочка
С Ашмуникал бях щастлив. Само тя ме караше да се чувствам така и тя бе единствената непроменлива реалност в живота ми въпреки страховете, тревогите и опасенията ми. Ашмуникал изпълваше сърцето ми с неземна наслада. Осъзнах тази неоспорима истина, когато се срещнахме отново. Влезе за втори път в живота ми като буен огън, като ненадейна буря. Докато се бях опитвал да страня от нея, тя бе кроила планове да бъде с мен и бе намерила начин да осъществи замисъла си и да получи желаното. Така доказа още веднъж, че притежава не само божествена красота, но и божествен ум и смелост. Ако дядо Митанува беше жив, щеше да ме поздрави, че съм обикнал такова момиче, и да ме посъветва да се отдам на любовта си независимо от царя. Татко Арарас обаче най-вероятно щеше да ме обвини, че съм пожелал жена на царя, и да ме предупреди за грозящата ме опасност; не би се поколебал да ме прокълне, ако продължа да обичам Ашмуникал, а нищо чудно и да ме предаде на Пизирис.