252
- Капитанът ви очаква - изпревари въпроса и и посочи към жилищната сграда, разположена надолу по хълма между полицейския участък и реката.
- Да не би да спи? Не искам да го безпокоя.
- Не, не спи. Заръча ни да ви поканим в градината на жилищната сграда, защото там е по-хладно.
При думата „хладно“ по лицето на Есра се разля усмивка; да намериш прохладно място в адската жега, бе истинско щастие. Войникът от Анкара я поведе към красивите стъпала от ръчно дялани камъни, събрани от бреговете на Ефрат.
Градината на жилищната сграда изглеждаше спретната и добре поддържана като двора на управлението. И тук двама войници стояха на пост пред желязната порта. Вляво, зад навеса за охраната, се издигаше огромна липа и покриваше цялата градина със сянката си. Под короната и бяха заслонени други дървета - сливи, нарове, черници, акации и около дузина магнолии. Очарованието на градината обаче в жаркия ден се дължеше не само на сянката на дърветата. Влажната прохлада откъм Ефрат, която течеше на двайсетина метра по-надолу, също допринасяше мястото да се превърне в същински оазис в пустинната жега.
Капитанът седеше до масата под кичеста слива и мълчаливо съзерцаваше зелените води на Ефрат. „Чака ме“, помисли си тя и по тялото и премина трепет. Постовият позна Есра и я поздрави, когато мина през желязната порта. Капитанът се обърна към тях.
- Здравей! - помаха и той с изморена усмивка.
Есра му кимна любезно и пое протегнатата му ръка.
- Заповядай, седни - подкани я Ешреф.
Есра седна на стола срещу него и погледна към сградата зад дърветата.
- Не е много голяма. Колко семейства живеят тук? - полюбопитства тя.
Ешреф проследи погледа и.
253
- Моето семейство щеше да живее тук - отвърна и кратко той с явно нежелание да обсъжда темата. - В момента съм сам.
Но Есра не се отказваше толкова лесно.
- Значи жена ти не пожела да дойде? - осведоми се тя.
Капитанът се напрегна. Вместо да и отговори, се обърна
към войника от Анкара, застанал до масата, и го освободи.
Войникът козирува стегнато и тръгна към портата. Ешреф я погледна отново и попита:
- Какво ще пиеш?
- Толкова ли ти е трудно да говориш за себе си? Стане ли дума за личния ти живот, веднага сменяш темата - укори го тя.
Капитанът се изненада; не очакваше Есра да го нападне така. Опита се да измисли подходящ отговор и накрая само възкликна:
- Сякаш ти говориш за себе си!
Есра не се предаде.
- Кога се е случвало да не отговоря на въпросите ти?
Ешреф срещна дръзкия и поглед.
- Имаш право. Сигурно не съм питал. Не обичам да се бъркам в личния живот на хората.
- Хората? - възмути се Есра и лешниковите и очи го изгледаха неодобрително. - Мислех, че сме приятели.
Капитанът поклати отчаяно глава.
- Извинявай. Говоря глупости. Беше тежка нощ…
- Знам, но ти беше такъв и предишната вечер - напомни му Есра.
Капитанът въздъхна и оброни глава. Тя тъкмо се запита дали не е отишла твърде далеч и той вдигна очи:
- Имам дъщеря. Казва се Гюлин, в началното училище е. Живее с майка си в Истанбул.
- Виждаш ли я?
- Не много често. Със съпругата ми на практика сме разделени. Още не сме разведени, но… как се нарича… сме отчуждени. Сега ми е трудно да се връщам у дома в Истанбул.
254
- Но не бива да пренебрегваш дъщеря си - предупреди го Есра и веднага съжали за безсмислените си думи.
Бе принудила Ешреф да говори, бе научила, че със съпругата му не са в добри отношения. И какво следваше? Да му напомни, че е разведена? Но така все едно му намеква, че са свободни да се сближат. А как ще се спогажда с мъж като капитан Ешреф, когото дори не познава добре, та тя не успя да се задържи дори при уравновесения си колега Орхан. Всъщност колкото повече опознаваше капитана, толкова по-ясно и ставаше, че не са създадени един за друг.
- Говоря с нея по телефона - продължи Ешреф. - Изпраща картички за празниците със свои рисунки на Босфора, на Кулата на девицата, на моста на Галата, на Сарайбурну, на Военната академия… На всяка картичка е нарисувана различна истанбулска забележителност.
Есра се вгледа любопитно в тъмните, премрежени от умора очи на мъжа срещу нея.
- Значи е талантлива?
- Да - кимна той и добави срамежливо: - И аз не рисувах
зле.
- Сигурно си щял да станеш художник, ако не бе предпочел военната кариера.
- Може би, но ми харесва да бъда войник.
Лешниковите очи на Есра се разшириха смаяно.
- Наистина ли?
- Да, наистина! Защо се учудваш?
- Не знам… - поколеба се Есра, но сметна за по-подходящо да смени темата.
- Какво ще ми предложиш да пийнем?
- Кола, сода, чай, захтер?
- Захтер? Това пък какво е?