267
и любовта си към Орхан. Шест месеца по-късно го напуснах. -Есра замълча, после вдигна глава и погледна Ешреф. - Това е -заключи с горчива усмивка.
- Не си ли мислила да му дадеш още една възможност? -попита я капитанът.
- Не. Животът ни беше преструвка. А най-лошото бе, че Орхан също се заблуждаваше. Не ме обичаше, но незнайно защо си затваряше очите. Сякаш светът ще свърши, ако приеме истината, че не ме обича.
- А ако наистина те е обичал, но в онзи момент е поставил работата си на първо място?
- Когато любимата му съпруга е в болницата? И е изгубила детето, за което той се е грижил толкова, преди да се роди?
Капитанът не отговори. Известно време и двамата мълчаха.
- Навярно ако не ме задушаваше толкова, щях да му простя - призна след малко Есра. - Понякога всеки допуска сериозни грешки. Орхан обаче просто не беше искрен. Криеше истинските си чувства - и от мен, и от себе си. Предпочиташе да играе ролята на добър съпруг. Не бях в състояние да му помогна. Като го напуснах, направих услуга и на двамата.
- Разбирам - кимна капитанът. - Явно си постъпила правилно.
- Знам, че съм постъпила правилно.
Той я погледна удивен.
- Прекрасно е, че си толкова сигурна в себе си.
- Не е вярно - възрази Есра и притисна буза в дланта му. -Всъщност съм…
- Не - прекъсна я капитанът. - Ти си най-силната, най-самоуверената жена, която съм срещал.
Есра преглътна. Повече не бе в състояние да сдържа сълзите си. Прегърна го и се разплака. Ешреф галеше нежно буйната и светлокестенява коса, докато се успокои. После обгърна лицето и с длани и обсипа с леки целувки ъгълчетата на очите и. Устата му се плъзна надолу и намери разтворените и устни. Целунаха се страстно и телата им се сплетоха отново.
268
Най-после дойдоха на себе си. Вече се бе стъмнило. Очите на Есра се насочиха към прозореца.
- Късно е! - отбеляза сънено тя. - Време е да си тръгвам.
Ешреф очевидно се разочарова.
- Толкова скоро? Мислех да вечеряме заедно.
- По-добре да вървя - каза тя, макар всъщност да не искаше да тръгва.
- Колегите ли те чакат?
- Не, но…
- Но?
- Няма ме цял ден.
- Няколко часа не са краят на света…
Капитанът имаше право, но необяснимо дори за самата нея, тя се надигна от леглото и го погледна, сякаш го молеше да я разбере. Обиколи стаята, търсейки дрехите си. Градинските лампи осветяваха правите и рамене, малките и изящни гърди, стегнатия и корем, космите по венериния и хълм, стройните и крака. Капитанът усети непреодолимо желание да я докосне. И все пак се сдържа; остана седнал в леглото с мрачно лице. Есра отиде в дневната да си вземе дрехите. Бяха почти сухи и най-важното - без лекета от захтера. Облече се и се върна в спалнята. Свари Ешреф, както го бе оставила - седнал в леглото с изопнато лице. Осъзна, че не може да си тръгне. Не бързаше обаче да му съобщи, че е променила решението си. Усмихната се приближи до него. Седна на леглото и го погали по лицето.
- Какво има?
- Как мислиш? - попита той. - Отиваш си.
- Затова ли си сърдит?
- Да. Ти нямаше ли да се сърдиш?
- Щях - призна Есра, приведе се и устните и се задържаха дълго върху неговите. - Добре, ще остана. Но как ще обясниш на постовите отвън присъствието на младата жена в стаята ти?
Капитанът се опита да я прегърне пламенно.
- Преди два часа нарядът им свърши. Сега на пост са други.
Есра се измъкна гъвкаво от ръцете му.
269
- Ще остана, но няма да се излежавам повече. Умирам от глад. Не съм хапвала нищо от закуска.
Капитанът веднага се овладя.