279
Това бе първият ни голям успех. Повечето терористи са опитни бойци и добри стрелци, способни да повалят летящ комар. Пъргави са като кози и вярват, че са воини на Пророка. Затова новината за победата ни бе повод за празник в щабквартирата. В онези години сепаратистите още не бяха прогонени от планините. Превземахме ги ту ние, ту те. При тези условия дори малките победи бяха от съществено значение. Когато се върнахме в щабквартирата, полковник Ръдван ме посрещна като герой. Другите вече не се съмняваха в способностите на отряда ни и ни предоставиха по-голяма свобода на действие. Следващите няколко месеца доказаха правотата ми. Участвахме в десетки сражения и обикновено залавяхме терористите. За половин година неколцина от мъжете ми бяха ранени, но само един изгуби живота си и то защото стъпи върху сухопътна мина. Терористите вече не можеха да сноват свободно из планината, доскоро тяхно владение. Научиха се да бъдат по-внимателни. Понесоха няколко сериозни поражения, но така и не успявахме да заловим една от най-активните им групи в района, наречена „Кава Ковача“ на името на приказния герой. Няколко пъти получавахме сведения за тях и веднъж едва не ги издебнахме, в последната минута обаче те спряха и не навлязоха в обкръжения от нас район. Успяха да избягат, а ние недоумявахме как са надушат клопката. Един ден радиоприемникът ми зажужи на честотата, с която се свързвахме с щабквартирата. Натиснах бутона по навик и чух напълно непознат глас да казва на кристално чист истанбулски турски: „Привет, капитане. Говори Джемшид, командир на „Кава Ковача“. Стъписах се, разбира се, но бързо се окопитих и отвърнах: „Привет, Джемшид. Да не би да си решил да се предадеш?“ Той се засмя безочливо, самонадеяно. „Не, обаждам се да те поздравя с добре дошъл. Намираш се в нашите планини, както знаеш.“ - „Тези планини са част от родината ни. Предай се, ако се смяташ за нейна рожба.“ - „Знаеш много добре, че няма да се предам. Колкото до планините, те са част от нашата, а не от твоята родина. И ще ти издам една тайна - не са особено гостоприемни към пришълците. Внимавайте!“ На-
280
мерението му бе очевидно. „Тъкмо се канех да ти кажа същото -отвърнах му язвително. - Тези планини няма да търпят предатели, изхранвани от Сирия и Ирак. Така че ти внимавай!“ Думите ми не го ядосаха ни най-малко. Отговори ми спокойно: „Твоя воля. Но се смятай за предупреден“. Помислих, че се кани да изключи радиоприемника, и побързах да кажа: „Чакай! Не говориш с акцент. Невъзможно е да си кюрд“ - „Кюрд съм, но не знам кюрдски. Турската република ме обезличи. Също като теб.“ Успя да ме стъписа за втори път. „Не изглупявай -промърморих. - Аз не съм от кюрдско потекло.“ - „Баща ти е роден във Ван, нали, капитан Ешреф? И ти като мен си асимилиран кюрд.“ „Баща ми е роден във Ван, но не сме кюрди. Дядо е бил войник и баща ми се е родил във Ван, докато е служел там. Информацията ти е неточна“, отговорих и изключих радиоприемника. Обзеха ме подозрения. Джемшид знаеше всичко -името ми, рожденото място на татко. Откъде черпеше информация? Отначало се усъмних в хората си, но никой не знаеше къде е роден баща ми. После си помислих, че терористите имат информатор в щабквартирата. Или аз се бях разбъбрил някъде. Разбрах, че отсега нататък трябва да си отваряме очите на четири. Реших да не осведомяваме щабквартирата къде поставяме засади и дори накъде отиваме. Не допусках между тях да има шпиони, но все пак си обещах да наблюдавам зорко и хората си и да бъда нащрек дори когато спя. Налагаше се да открия и истинската самоличност на Джемшид, да разбера кой е този арогантен кучи син с безупречен турски. Щом се върнах в щабквартирата, отидох при приятеля си Джеват, войник от разузнаването. Разказах му за Джемшид. Оказа се, че разполага с подробна информация за него. Истинското му име било Мехмет Серикан. Дядо му бил сред командирите на бунтовниците, въстанали през февруари 1925-а под водачеството на шейх Саид. След потушаването на въстанието през април, екзекутирали дядо му заедно с шейх Саид, а семейството му изпратили в изгнание в Коня. Там се родил Мехмет. В началното и основното училище бил буден ученик. В гимназията бил отличник.