Латерно и Брогаци си размениха погледи.
— Прекрасно — каза Латерно. — Прочетохте ми лекция по етология, но, откровено казано, не разбирам връзката с вашето…
— Преминавам към същността на нещата — кимна Брогаци. — За мене беше важно да изследвам човека както от гледна точка на неговата агресивност, така и от страна на заложените му способности да я потисне. И знаете ли, открих, че ние, хората, спадаме към разряда животни, лишени от естествени средства за нападение и защита във вид на зъби или нокти, и затова нашата вътрешна агресивност и съответно възпиращите механизми се намират в зачатък. Ако съществувахме при нормални условия, и едното, и другото нямаше да ни трябват. Но нещата стоят иначе. Създаденият от нас свят е изкривен. Ние постоянно се ядем помежду си, вътрешновидовата агресивност нараства, а спирачките отсъствуват. Освен това — също непредвидено от природата — изобретихме оръжие, с което не разполага нито едно животно, оръжие, което е в състояние да унищожи дори и създателите си… — Брогаци понижи глас. — Затова, сеньор Латерно, щом като измислихме средства, способни ефективно да освобождават изкуствено повишаваната в нас агресивност, би следвало да се измислят и действени спирачки. „Хомофилът“ тъкмо служи за катализатор, предизвикващ образуването в човешката психика на възпиращи механизми. Еднократна доза от моя препарат действува до края на живота, при това тя може да бъде и много малка. Знаете ли как са постъпвали някога хомеопатите? Разреждали са своите лекарства до фантастични граници. Например изливали са лъжичка от препарата в кофа вода, вземали са оттам една капка и са я прибавяли в друга кофа, от която на свой ред са вземали капчица, за да я излеят в трета кофа, и така нататък. Накрая в не знам коя по ред кофа лекарството се оказвало толкова разредено, че било практически невъзможно да се открие. „Хомофилът“ дори ако се вземе от стотната кофа, изцяло запазва активността си. Нещо повече, той не я губи дори при изваряване на водата, не може да бъде филтриран или унищожен с безвредни за организма средства.
— С други думи, приемайки вашия „Хомофил“, човек ще се превърне в покорна овчица?
— Не съм казал такова нещо. Холерикът, и литър „Хомофил“ да изпие, ще си остане холерик и ако възнамерява да извърши престъпление, няма да се откаже от идеята си. Нещо повече — ще го извърши, освен ако жертвата не направи примиряващия жест.
— А ако направи?
— Тогава ще заработи механизмът, блокиращ агресивността, и ще превърне неосъществилия се убиец в покорна овчица. Почти както в приказката…
— А този… примиряващ жест… много ли е сложен?
— Уви, както характерът на жеста, така и химическият състав на „Хомофила“ са онези подробности, които…
Латерно скочи, погледна втренчено Брогаци и неочаквано премина в настъпление. Като че ли си свали овчата кожа. Имитирайки Брогаци, каза енергично:
— И характерът на жеста, и химическият състав на „Хомофила“ са онези подробности, които са ни известни, мили сеньоре. Нашата група току-що привърши обиска във вашия дом!
Брогаци се вцепени.
— Как посмяхте, сеньор Латерно…
— Не съм Латерно! Имате работа с генерал Пинберг, представител на военното министерство. Хората ни от медицинската комисия отдавна ви следят. Та да не мислите, че с детска безгрижност ще позволя на някого да подрива моралните устои на нашата армия! И днес с вас и с вашето идиотско изобретение ще бъде свършено!
Брогаци се изправи. Чувствуваше се, че самообладанието му се възвръща.
— Забравих да ви съобщя една дреболия — каза той със студено задоволство. — В самото начало на нашата беседа споменах, че съм лаборант, но не поясних, че работя в лабораторията на Водопречиствателната станция. И ето вече три дни, без да уведомя никого, експериментирайки… сипвах в колектора на комуналната водопроводна мрежа малко „Хомофил“. Експериментът даде положителни резултати…