— И без това не ям сладко! — рекох лицемерно, вече седнал в колата.
— Може и така да се каже, но не разбрах защо! — рече колегата ми отляво.
— Може и така да се каже, но не разбрах защо! — рече и колегата ми отдясно.
— Местна традиция е, официалните срещи, вечери, обеди и прочие, да траят точно един час! — рече Културното аташе на сутринта, докато ни инструктираше. — Нито минута по-малко или повече! Да не си правите погрешни изводи. Как беше патицата?
— Нищо особено — сладко, сладко, цяла нощ едни киселини… дайте ни, молим Ви, по една капачка от домашната Ви гроздова — за дезинфекция!