— Работата е там — рече посетителят, — работата е там… — той се запъна и смръщи лице, сякаш бе глътнал нещо извънредно невкусно, — работата е там, че аз пристигнах от друга планета.
Толкова примитивно беше, че се разсмях. От моето перо са излезли двадесетина подобни разказа и имах вече имунитет към всякакви фантастични измишльотини. Едновременно с това опитът от такива случаи ми даваше възможност бързо и, бих казал, елегантно да разоблича всеки измамник.
— От друга планета? — В гласа ми нямаше и следа от удивление. — От коя именно?
Той сви рамене.
— Как да ви кажа? Названието й нищо няма да ви обясни. На Земята тя не е известна.
— Няма значение! — Свалих от лавицата енциклопедичния речник и намерих картата на звездното небе. — Покажете ми поне къде се намира тази ваша планета.
Той присви късогледите си очи, зашари с пръст по картата и посочи едно от съзвездията.
— Ето тук. От Земята тя би трябвало да се наблюдава в това съзвездие. Но с вашите телескопи не бихте могли да я видите. Нито нея, нито звездата, около която се върти.
— Защо?
— Това няма никакво значение. — Той пак се намръщи. — Доста дълго трябва да ви обяснявам.
— На какво разстояние се намира тя от Земята?
— На какво разстояние ли? — смутено повтори той. — На какво разстояние? Ами… зависи от мерките…
— А вие как изчислявате звездните разстояния? Може би в километри? — Вложих във въпроса си толкова ирония, че само глупак не би го почувствувал.
— В километри? Наистина не знам… Не, в километри не може.
— Защо?
— Нищо няма да се получи. Нали километрите са…
— Различни ли? — насмешливо попитах аз.
— Ами да — радостно се заусмихва той, — именно различни.
— Тогава може би в парсеци или светлинни години?
— В светлинни години може. Тогава ще е… около две хиляди години.
— Около?
— Да. Около. Да си призная, никога не съм се интересувал колко са точно.
Тогава му нанесох нов удар.
— Колко време трябваше да летите дотук?
— Не зная. — Той някак безпомощно се озърна. — Наистина не знам… Нали понятията за време и пространство…
Личеше си, че се обърка. Още два въпроса и ще го притисна до стената.
— Кога прилетяхте?
— Преди двадесет години.
— Какво?!
Само идиот можеше да отговори по такъв начин. Той дори не се опитваше да придаде на отговорите си някаква що-годе правдоподобност. Луд? Но тогава, за да го отпратя по-бързо, трябва да променя тактиката. Нужно е с всичко да се съгласявам, иначе работата може да свърши лошо за мен.
— И къде бяхте през цялото това време? — попитах съчувствено.
— Там. — Той посочи с пръст към тавана. — На орбита. За неидентифицирани летящи обекти чували ли сте?
— Чувал съм. Значи, сте били на това, как беше, летяща чиния?
Той кимна утвърдително.
— С какво се занимавахте там през тия двадесет години?
— С какво съм се занимавал ли?! — Неочаквано той избухна: — Идиотски въпрос! С какво съм се занимавал?! С всичко съм се занимавал! Дешифрирах вашите предавания по етера, наблюдавах, поддържах връзка с Комитета. Опитайте се вие да поседите ей така двадесет години на орбита! Двадесет години да се храните само със синтетика! С какво съм се занимавал?!! Това да не е, като да седиш на бюрото и да съчиняваш разказчета.
Погледнах часовника. Време беше да полея патицата със стопилата се мазнина, иначе коричката щеше да пресъхне. Но никак не ми се искаше да оставям такъв субект сам в кабинета.
О, злополучна писателска участ! Какво ли само не се налага да търпим.
— Действително трябва да е много тежко — примирителна казах аз. — Двадесет години да не напускаш чинията, не всеки ще издържи. Да виждаш под себе си Земята и да нямаш възможност да слезеш на нея, може и да се побъркаш.
— Посещавал съм Земята — мрачно каза той. — Посещавал съм я, но не за дълго. По за четири часа. Повечето време ходех по библиотеките, запознавах се с книгите. И при вас дойдох, защото прочетох един ваш роман.
Не ми стана по-леко! Хибрид между луд и почитател.
— Дойдох при вас — продължи той, — защото пишете за контактите с извънземни цивилизации.
— И какво от това?
— Как какво, аз съм на границата да се разболея. Психиката ми няма да издържи, ако остана повече на орбита. Ясно ли ви е? След месец ще имам отново връзка с Комитета, ще им съобщя решението си относно Земята, а дотогава ще се наложи да поживея у вас, за да се посъвзема малко, да набера сили за сеанса, иначе нищо няма да се получи.
— Какво няма да се получи? — Още малко, и щях да загубя окончателно търпение. И луд да е, нали аз също имам нерви! — Извинете, не разбрах какво няма да се получи.