— Разбирам.
Ап Сеорн предложи пури и кибрит. Ван Сараук дръпна от своята и измърмори недоволно:
— Дявол да го вземе, защо историята се е променила така? И какво от това, че знам толкова езици — не мога да разговарям на нито един от тях? — Лицето му се проясни. — Ще помоля Дейрдре да ме научи.
— Сам с нея? Никога! Чакай да ти разкажа какво научих — и той предаде накратко разговора.
— Хъммм — венерианецът разтърка брада. — Не е кой знае колко обнадеждаващо, нали? Но ако ни пуснат при катера, ще си плюем на петите. Защо да не се съгласим, на първо време?
— Те не са глупаци. Може и да вярват в магии, но не и в чистия алтруизъм.
— Странно как при подобна изостаналост са измислили двигателите с вътрешно горене.
— Това е лесно обяснимо. Именно по тази причина я попитах за религията. Келтите открай време са езичници. Юдейството, изглежда, е изчезнало, а будизмът не е оказал кой знае какво влияние. Както казва Уайтхед, средновековните представи за всемогъществото на Бог са изиграли важна роля в развитието на науката — именно от тях произлязла идеята за законосъобразността на природата. А Луис Мемфорд допълва Уайтхед с предположението, че механичният часовник най-вероятно е бил изобретен в манастир — за да се молиш навреме. — Еверард се усмихна криво. — Странно е да ги споменавам. Та тук никога не е имало Уайтхед и Мемфорд…
— Още повече…
— Почакай. — Еверард се обърна към Дейрдре. — Кога е бил открит Афалон?
— От белите? През 4827 година.
— М-м… откога започва летоброенето ви?
Дейрдре вече не се учудваше.
— От сътворението на света. Тоест от датата, която ни дават философите. Преди 5964 години.
Което съвпадаше със знаменитата дата на архиепископ Ашер — 4004 години преди Новата ера. Може би е съвпадение… но тази култура притежаваше определени семитски корени. Дори митът за сътворението на света в „Битието“ има вавилонски произход…
— А кога започнахте да използвате парата за вашите машини? — попита Еверард.
— Преди около хиляда години. Великият друид Бороим О’Фион…
— Ясно… — Еверард се обърна към Сараук. — Картината е горе-долу следната. Галите въобще не са били варвари. Те са възприели много от финикийските търговци, гръцките колонисти, а също така — в Приалпийска Галия, от етруските. Много енергично и предприемчиво племе, за разлика от флегматичните римляни, които никога не са се отличавали с особени интелектуални постижения. В нашия свят техническият прогрес е бил в застой до края на Средновековието, тоест, до окончателното разпадане на Римската империя. Но тук римляните слезли от сцената далеч по-рано. Евреите също, уверен съм в това. Мисля, че без балансиращото влияние на Рим, сирийците са надделели над макавейците — нещо, което едва не се е случило и в нашата история. Така юдейството е изчезнало в зародиш, вследствие на което християнството въобще не се появило. След разпадането на римската империя в Европа възтържествували галите. Започнали да пътешестват, строяли все по-големи кораби и през девети век открили Америка. Не си давали зор с прогреса, та индианците скоро взели да ги настигат. Не само това, но туземците започнали да създават собствени държави и дори империи — такива като днешната Хай Бразил. През единайсети век келтите изобретили парната машина. Изглежда вече разполагали и с барут — благодарение на контактите си с Китай. Стигнали и до други открития, но все по емпиричен път, без никаква научна основа.
Ван Сараук кимна.
— Сигурно си прав. Но какво е станало с Рим?
— Не зная. Засега. Във всеки случай, нашата критична точка се намира някъде там.
Еверард отново заговори на Дейрдре.
— Може би ще се изненадате да научите, че мои сънародници са посещавали този свят преди 2500 години. Ето защо владея гръцки. Какво се е случило с вас след това — не знам. С удоволствие бих го научил от вас.
Лицето на девойката пламна от смущение.
— Ще се радвам да ви помогна, с каквото мога. А вие… ще ни помогнете ли?
— Не зная — отвърна неохотно Еверард. — Много бих искал, но не съм сигурен, че ще можем.
„Защото, в края на краищата, моята задача е да осъдя целия този свят на мигновена смърт.“
5
Отведоха Еверард в отредената му стая и там откри, че местното гостоприемство се простира твърде далеч. За съжаление бе твърде уморен да се възползва от прелестите й, но се надяваше, че поне робинята, изпратена при Ван Сараук, ще остане доволна…
На сутринта стана рано. От прозореца си забеляза охраняващите ги часовои, но това не му попречи да се наслаждава на утринната свежест.