Атмосферата на ведра радост, която цареше у дома при раждането на Андреа, по нищо не приличаше на онази мъка в родилната зала преди двайсет и пет години. По средата на следобеда Селия направи знак, Николас й помогна да легне на леглото и за по-малко от минута в стаята заеха местата си уредите и инструментите, които акушерката носеше в камионетката. Това момиче по шорти сякаш изведнъж остаря, тонът на гласа й се промени и хилядолетният женски опит се изписа на луничавото й лице. „Измийте си ръцете и се подгответе, защото сега идва ваш ред да се потрудите“, ми каза, като ми намигна. Селия се вкопчи в мъжа си, стисна зъби и се напъна. Тогава, заедно с вълна от кръв се появи една, покрита с тъмна косица, глава, малко приплескано и мораво личице, което аз придържах като чашката на цветче в едната си ръка, докато с другата с бързо движение освободих синкавата връв, усукана около врата. След втори мощен напън на майката се появи останалата част от тялото на моята внучка — окървавено и крехко вързопче, най-необикновеният подарък. С хлипане, надигнало се от дълбините на моето същество, усетих в ядрото на моята същност светостта на раждането, усилието, болката, паниката и удивена благодарих за героичния кураж на снаха ми, за чудото на здравото й тяло и благороден дух, създадени за майчинство. През някаква пелена ми се стори, че виждам развълнувания Николас, който взе детенцето от ръцете ми и го настани в скута на майка му. Тя се надигна между възглавниците запъхтяна, мокра от пот и преобразена от вътрешна светлина, напълно безразлична към тялото си, което продължаваше да пулсира и да кърви; сключи ръце около дъщеря си и, надвесена над нея, я приветства за добре дошла с порой от нежни думи, изречени на някакъв току-що създаден език, целуна я, взе да я души така, както правят всички женски, и сетне я постави на гръдта си с най-древния жест на човечеството. Времето спря в стаята, а слънцето застина над розите на терасата, светът затаи дъх, за да ознаменува чудото на този нов живот. Акушерката ми подаде ножици, аз прерязах пъпната връв и Андреа пое по пътя на съдбата си, отделно от своята майка. Откъде идва това малко момиченце? Къде ли е била преди да покълне в корема на Селия? Искам да й задам хиляди въпроси, ала се страхувам, че когато ще може да ми отговори, вече ще е забравила как е било на небето… Мълчание преди раждането, мълчание след смъртта, животът е само шум между две бездънни мълчания.