home, четат британски вестници, които пристигат със седмици закъснение и поддържат начин на живот и поведение, характерни за деветнайсети век, когато са били самоуверени поданици на велика империя, но чиито обноски не се срещат вече и в сърцето на самия Лондон. Дядо ти по бащина линия работеше в американска медодобивна фирма в северната част на Чили, в едно толкова незначително селище, че дори не е отбелязано на картата. Американският лагер се състоеше от двайсетина къщи, обградени с огради от бодлива тел, където обитателите се мъчеха да възпроизведат по най-добрия възможен начин живота в родните си градове с климатици, бутилирана питейна вода и множество каталози за поръчка на всичко — като се започне от кондензирано мляко и се стигне до плетена мебел от Съединените щати. Всяко семейство упорито се грижеше за градината си, въпреки безмилостното слънце и сушата; мъжете играеха на голф по песъчливите почви, а дамите се състезаваха в конкурси за рози и торти. От другата страна на телената ограда с мъка преживяваха чилийските работници в редици от колиби с общи тоалетни и без други забавления освен едно футболно игрище, разчертано със здрава пръчка върху твърдата пустинна земя, и кръчма в околностите на лагера, където всяка събота и неделя се напиваха. Казват, че имало също и публичен дом, но аз не го открих, когато излязох да го потърся, може би защото очаквах поне един червен фенер, но той сигурно е представлявал обикновена къща, както всички останали. Майкъл се родил и прекарал първите години от живота си на това място, защитен от всяко зло, в райска невинност, докато не го изпратили в британски колеж в Централно Чили. Струва ми се, че не е осъзнавал истински, че живее в Чили чак докато не започнал да носи дълги панталони. Майка му, която всички помним като Грани, имаше големи, сини очи и сърце, чуждо за всяка дребнавост. Животът й премина в кухнята и градината, тя ухаеше на прясно изпечен хляб, на масло и на сладко от сливи. Години по-късно, когато се отказа от мечтите си, започна да мирише на алкохол, но малцина узнаха това, защото тя стоеше на достатъчно разстояние и поставяше носна кърпичка пред устата си, докато говореше, и защото ти, Паула, която тогава беше на осем-девет години, криеше празните бутилки, за да не узнае никой нейната тайна. Бащата на Майкъл беше мургав красавец с външност на андалузец, но във вените му течеше немска кръв, с която той се гордееше; беше изградил в характера си добродетелите, които считаше за тевтонски, и беше образец на почтеност, чувство за отговорност и точност, въпреки че едновременно с това се проявяваше като тесногръд, властен и суховат. Никога не докосваше жена си на публични места, наричаше я young lady, а очите му блестяха, когато я гледаше. Живя трийсет години в американския лагер, като печелеше добри пари, пенсионира се на петдесет и осем години и се премести в столицата, където построи къща до игрището за голф на някакъв клуб. Майкъл е отраснал между стените на колеж за момчета, където животът му бил посветен на учение и мъжки спортове, далеч от майка си, която единствена е била способна да го научи да изразява чувствата си. С баща си разменял само заучени фрази на учтивост и играел на шах през ваканциите. Когато се запознахме, току-що беше навършил двайсет години, беше студент първи семестър по строително инженерство, караше мотор и живееше в апартамент с прислужница, която трепереше над него като над млад господар, и затова той никога не беше прал чорапите си и не можеше да си свари дори едно яйце. Беше висок, напет и много слаб младеж с големи очи с цвят на горена захар и се изчервяваше от смущение. Една приятелка ни запозна, той дойде веднъж да ме види под предлог, че ще ми обяснява нещо по химия, и моментално поиска официално разрешение от дядо, за да ме заведе на опера. Отидохме на „Мадам Бътерфлай“ и аз, която не притежавах и най-малка музикална култура, реших, че това е хумористичен спектакъл и се смях с глас, когато от тавана на сцената захвана да вали дъжд от пластмасови цветя върху една дебелана, дето си дереше гърлото и в същото време си разпаряше корема с нож пред очите на сина си — нещастно създание със завързани очи и две знаменца в ръце. Така започна нашата много бавна и сладка любов, на която бе съдено да продължи доста години, преди да бъде изконсумирана, тъй като на Майкъл му оставаха шест години следване, а аз още не бях завършила училище. Щяха да минат няколко месеца, докато сплетем ръце на един концерт и почти една година до първата ни целувка.