През онези години в странна самолетна катастрофа загина вуйчо Пабло. Летял в малък самолет над пустинята в Атакама и машината се взривила във въздуха. Неколцина видели експлозията и горяща топка да се спуска от небето, но не се намериха никакви следи и след като грижливо претърсиха района, спасителните отряди се върнаха с празни ръце. Нямаше какво да погребем и церемонията се извърши с празен ковчег. Толкова внезапна и брутална беше загубата на този човек, когото много обичах, че си въобразих, че не е бил превърнат в пепел над онези самотни дюни, че по някакво чудо се е спасил, но е преживял травма, от която не можеше да се възстанови, и сега бродеше из други географски ширини, превърнат в равнодушен и безпаметен старец, който не подозираше за съществуването на младата съпруга и четирите деца, останали без баща. Беше женен за едно от онези редки същества с кристалночиста душа, обречени на пречистване чрез усилие и страдание. Дядо ми посрещна горчивата новина без да трепне, стисна устни, изправи се, облегнат на бастуна си, и излезе, накуцвайки, на улицата, за да не може никой да види израза на очите му. Никога повече не спомена любимия си син, така както не говореше за Меме. За този храбър старец колкото по-дълбока беше раната, толкова повече се затваряше в болката.
Бяха минали три години от моята в известна степен платонична любов, когато дочух моите колежки да говорят за някакво вълшебно хапче, което предпазвало от забременяване и което беше предизвикало революция в Европа и в Съединените щати, а сега можеше да се намери и в някои местни аптеки. Осведомих се повече и узнах, че можеше да се купува само с рецепта от лекар, ала не се осмелих да се обърна към невероятния доктор Бенхамин Виел, който по онова време се беше превърнал в гуру на семейното планиране в Чили; не ми достигна смелост да се доверя на майка си и да говоря с нея по този въпрос. Освен това тя имаше прекалено много грижи със синовете си, които бяха в пубертета, за да мисли за вълшебните хапчета на неомъжената си дъщеря. Брат ми Панчо беше изчезнал от дома, подмамен от някакъв лъжесветец, който събираше последователи, обявявайки се за нов пророк. Всъщност въпросната особа притежавала ковачница в Аржентина и цялата работа се оказа сложна теологическа измама, но истината излезе на бял свят много по-късно, когато брат ми и други младежи бяха пропилели години в преследване на един мит. Какво ли не направи майка ми, за да изтръгне сина си от тайнствената секта, отиде няколко пъти да го дири, когато брат ми стигна до дъното на отчаянието и потърси помощ от семейството. Спасяваше го от мрачни, зловонни кочини, където го намираше изгладнял, болен и излъган; въпреки това едва посъвзел се, отново изчезваше и в продължение на месеци не знаехме къде е. От време на време чувахме, че се скитал из Бразилия, където усвоявал вудуистки знания, или пък в Куба, където се подготвял за революционер, ала нито един от тези слухове не почиваше на реална основа и всъщност нищо не знаехме за него. В това време брат ми Хуан прекара няколко нещастни години в Училището по авиация. Малко след като постъпи, разбра, че му липсват способности и издръжливост, за да понесе живота там, че мрази абсурдните военни принципи и церемонии, че родината въобще не го интересува и че ако не излезе оттам, скоро ще загине в ръцете на по-старите кадети или пък ще се самоубие. Един ден избяга от училището, ала отчаянието не го отведе много надалеч — появи се вкъщи с окъсана униформа, пелтечейки, че е дезертирал и че хванат ли го, ще го изправят пред военен съд, а в случай, че се спаси от разстрел заради предателство към родината, ще прекара остатъка от дните си в затворническа килия. Майка ми побърза да вземе мерки — скри го в килера, даде обет пред Богородицата на Кармен, покровителка на чилийските въоръжени сили, молейки я за подкрепа в начинанието, сетне отиде на фризьор, облече най-хубавата си рокля и поиска аудиенция при директора на училището. Щом влязла при него, не му дала възможност да отвори уста, веднага се нахвърлила върху него, хванала го за дрехата и се разкрещяла, че единствено той е отговорен за съдбата на сина й, че как можело да не си дава сметка за униженията и мъченията, на които били подлагани кадетите, че ако нещо се случело на Хуан, тя щяла да се погрижи да срине репутацията на училището в калта и така продължила да го обстрелва с доводи и да го разтърсва, докато генералът, сразен от тези очи на пантера и от развихрилия се майчински инстинкт, не приел отново брат ми в строя.