Винаги обядвахме в двора с хортензиите под старата асма край голяма маса, застлана с бели покривки. В онзи ден семейството беше в пълен състав, за да отпразнува Коледа; висяха гирлянди, борови клонки и малки чинийки с ядки и захаросани сушени плодове красяха масата. Поднесоха останалото от пуйката от предишната вечер, салата от маруля с домати и крехка царевица и огромна тава с ориз, запечен на фурна с лук и масло. Сервираха рибата цяла, с опашката и с едра глава с умоляващи очи, и с непокътната кожа, подобна на сребърна ръкавица на точки, която майка ми свлече с едно движение, откривайки лъскавото месо. От ръка на ръка се предаваха каните с бяло вино и праскови и подносите с прясно изпечен, още топъл хляб. Както обикновено, разговаряха, надвиквайки се. Дядо ми, по риза и със сламена шапка, единствен правеше изключение от шумната врява, погълнат от задачата да изчисти семето на една люта чушка, за да я напълни със сол и да получи след няколко минути солена и лютива течност, способна да перфорира цимент, която той с наслада изпиваше. Децата седяхме в единия край на масата — бяхме петима палави братовчеди, оспорващи си най-златистите парчета от хляба. Аз още усещах вкуса на морските таралежи в устата си и от ума ми не излизаше мисълта, че в четири имам среща. Прислужничките бяха подготвили стаите добре проветрени и освежени и след като се наобядва, семейството се оттегли за почивка. Петимата братовчеди деляхме обща стая с пет кушетки, беше трудно да се избяга от сиестата, тъй като страховитото око на Маргара зорко бдеше, но след известно време дори тя отиде, изтощена, в стаята си. Изчаках другите деца да се унесат в сън и къщата да се успокои, станах безшумно, облякох си престилката и сандалите, скрих куклата под леглото и тръгнах. Дървеният под скърцаше при всяка моя стъпка, но в къщата всичко вдигаше шум — дъските на пода, водопроводните тръби, моторът на хладилника и на водната помпа, плъховете и папагалът на Тата, който лятно време прекарваше времето си, засипвайки ни с ругатни от мястото си.