Николас дойде на бял свят след мъчително раждане, което продължи два дни и остави у мен повече спомени, отколкото цялото пътешествие из Европа. Имах чувството, че пропадам в бездна, че с всяка секунда добивам ускорение и летя надолу с все по-голяма скорост, докато накрая не отекна някакъв грохот, костите ми се отвориха и някаква неподвластна, изначална земна сила изтласка бебето навън. Нищо подобно не бях преживяла, когато се роди ти, Паула, защото беше с цезарово сечение. При брат ти нямаше нищо романтично, само усилие, страдание и самота. Не бях чувала, че бащите могат да участват по някакъв начин в раждането, а и Майкъл не беше идеалният мъж, от когото да очаквам помощ в такова изпитание — призлява му при вида на спринцовка или кръв. Тогава възприемах раждането като съвсем личен въпрос, както смъртта; не подозирах, че докато се мъчех сама в болничната стая, други жени от моето поколение раждаха в домовете си в компанията на акушерка, съпруг, приятели и фотограф, пушейки марихуана и в съпровод на музиката на Бийтълс.
Николас се роди без косъм на главата, с рогче на челото и лилава ръка; изплаших се, че от толкова четене на научнопопулярна литература съм довела на бял свят извънземно, но лекарят ме увери, че е човек. Рогчето беше резултат от клещите, които бяха използвали, за да го изтръгнат от мен в момента на раждането, а моравият цвят на ръката след кратко време изчезна. Спомням си го като плешиво дете, но в един момент клетките на косата му сигурно са се нормализирали, защото днес на главата си има буйна и вълниста черна грива, а веждите му са гъсти. Дори и да си ревнувала от брат си, никога не го показа, превърна се във втора майка за него. Споделяхте малка стая с изрисувани по стените приказни герои и прозорец, от който надничаше зловещата сянка на змей, който нощем размахваше страховитите си лапи. Ти идваше до леглото ми, повлякла бебето, не можеше да го повдигнеш на ръце, но и не можеше да го оставиш само на ужасния звяр от градината. По-късно, когато той научи що е страх, спеше с брадва под одеялото, за да брани сестра си. През деня змеят се превръщаше в здрава череша, в чиито клони връзвахте люлка, правехте си скривалища, а лете се разболявахте от зелените плодове, които си оспорвахте с птичките. Малката градина беше сигурен и вълшебен свят, там разпъвахте палатка вечер и играехте на индианци, заравяхте съкровища и отглеждахте червеи. В абсурден басейн в дъното на двора се къпехте заедно с децата и кучетата от съседните къщи; на покрива се виеше дива лоза и вие изстисквахте сока на гроздето и правехте ужасно вино. В дома на свекър ми, на една пряка разстояние, разполагахте с таван, препълнен с изненади, с овощни дървета, с прясно изпечен от образцовата ви баба хляб и с дупка в оградата, откъдето се промушвахте и се прехвърляхте на игрището за голф и на воля тичахте в чуждата собственост. Николас и ти израснахте с английските песни на Грани и с моите приказки. Всяка вечер, щом ви сложех в леглата, вие ми подсказвахте темата или първото изречение и за по-малко от три секунди аз произвеждах история по поръчка; оттогава не съм се радвала на подобно мигновено вдъхновение, ала се надявам то да не е угаснало завинаги и в бъдеще внуците ми да успеят да го възкресят.
Толкова пъти съм чувала да казват, че в Чили живеем в матриархат, че вече почти го вярвам; дори дядо и пастрокът ми — властни господа във феодален стил — твърдят това без свян. Нямам представа кой е измислил мита за матриархата, нито как е просъществувал над сто години; може би отдавнашен посетител, някой от онези датски географи или ливърпулски търговци са минали по нашите брегове, забелязали, че чилийките са по-силни и организирани от повечето чилийци и заключили лековато, че те командват; от толкова повтаряне, тази измама се превърнала в догма. Жените управляват единствено и само понякога между стените на дома си. Мъжете контролират политическата и икономическата власт, културата и обичаите, провъзгласяват законите и ги прилагат, както им е угодно, и когато общественият гнет и правният апарат се окажат недостатъчни, за да подчинят най-борбените жени, на помощ идва религията с неопровержимо патриархалния си знак. Непростимо е, че точно майките се отдават на мисията да увековечат и укрепят устоите на системата, възпитавайки дръзки синове и смирени дъщери; ако се наговорят и променят поведението си, биха могли да се справят с мачизма в рамките на едно поколение. В продължение на векове бедността е задължавала мъжете да преброждат издължената география на страната ни от край до край в търсене на прехрана; не е рядкост един и същи мъж зиме да копае в недрата на мините на север, а лете да е в централната част на Чили, берейки плодове, или пък на юг — в рибарска лодка. Мъжете идват и си отиват, ала жените не мърдат от местата си, те са дървета, здраво захванати в твърда земя. Около тях растат собствената им челяд и други близки деца, те се грижат за старите хора, за болните, за безпомощните, те са оста на общността. Във всички обществени класи, с изключение на облагодетелстваните с пари, себеотрицанието и трудолюбието се считат за най-висшите женски добродетели; духът на саможертва е въпрос на чест и колкото повече страдания понасят в името на семейството, толкова по-горди се чувстват жените. Отрано свикват да смятат другаря си за глуповат син, комуто прощават сериозни недостатъци, започвайки от пиянството и стигайки до домашното насилие,