В деня на изборите най-изненадани от триумфа бяха победителите, защото дълбоко в себе си не го бяха очаквали. Иззад залостените врати и прозорци на богаташкия квартал победените трепереха, убедени, че тълпите ще се надигнат, обзети от трупана в продължение на векове класова омраза, но нищо такова не се случи, имаше само мирни прояви на народно веселие. Множество, пеещо Обединеният народ никога няма да бъде победен, се изсипа по улиците, развявайки знамена и флагчета, докато в посолството на Съединените американски щати се свикваше спешно заседание на персонала; американците бяха започнали конспирации преди една година, като финансираха десните екстремисти и се опитваха да привлекат някои превратаджийски настроени генерали. По казармите военните чакаха инструкции в бойна готовност. Чичо Рамон и майка ми бяха щастливи от победата на Салвадор Алиенде; Тата призна поражението си и благородно отиде да го поздрави, когато той неочаквано същата вечер се отби на гости в дома на родителите ми. На другия ден отидох на работа както обикновено и заварих сградата в плен на противоречиви слухове, а собственика на издателството — тайно да опакова камерите си и да подготвя частния си самолет, за да прекоси границата със семейството и значителна част от имуществото си, а в това време частен охранител наглеждаше италианската му състезателна кола да не би простолюдието да я одраска в еуфорията си. «Продължаваме да работим все едно, че нищо не е станало», оповести Делия Вергара, използвайки същия тон като мис Сейнт Джон преди години в Ливан, когато реши да игнорира войната. Така и направихме през следващите три години. На другия ден сутринта дядо ти беше един от първите на опашката пред банката, за да изтегли парите си; планираше да избяга в чужбина веднага щом кубинските орди дебаркираха, или пък съветската диктатура започнеше да разстрелва граждани. «Аз никъде не отивам, оставам с децата», увери ме Грани, разплакана зад гърба на мъжа си. Внуците се бяха превърнали в смисъл на живота й. Заминаването беше отложено, билетите си останаха готови на камината, ала не бяха използвани, защото най-страшните предсказания не се сбъднаха — никой не щурмува страната, границите останаха отворени, нямаше екзекуции до някоя стена, както се опасяваше свекър ми, а Грани с твърда решимост заяви, че не съществувал марксист, който да я отдели от внуците й и още по-малко някой си, дето носел същото презиме като снаха й.
Нямаше абсолютно мнозинство и целият Конгрес трябваше да реши изборите. Дотогава винаги се беше зачитало простото мнозинство, смяташе се, че печели този, който има с един глас повече, ала Народното единство будеше прекалено много страх. Така или иначе традицията натежа повече от страха на парламентаристите и властта на американското посолство, и след дълги дискусии и размисли Конгресът, управляван от християндемократите, изготви документ, в който изискваше от Алиенде да зачита конституционните гаранции; последният го подписа и два месеца по-късно на официална церемония бе закичен с президентската лента. За пръв път в историята марксист биваше избран с демократични избори, очите на света бяха вперени в Чили. Пабло Неруда замина посланик в Париж, където две години по-късно му бе съобщено, че е получил Нобелова награда за литература. Възрастният крал на Швеция му връчи златен медал, който поетът посвети на всички чилийци, защото моята поезия е собственост на отечеството ми“.