През следващите три години правителството на Народното единство национализира природните ресурси на страната — мед, желязо, селитра, въглища — които от незапомнени времена бяха в чужди ръце, като отказа да изплати дори и долар за компенсация; бе мащабно разгърната аграрната реформа и между селяните бяха разпределени обширните земи на стари и могъщи родове, а това породи невиждана омраза; обезоръжи монополите, които десетилетия наред бяха възпрепятствали конкуренцията на пазара, и ги застави да продават на достъпни за мнозинството чилийци цени. На децата в училище започнаха да раздават мляко, бяха открити здравни служби в отдалечените селища и доходите на най-бедните се повишиха до разумни нива. Тези промени се посрещаха с весели народни демонстрации в подкрепа на правителството. При все това дори самите привърженици на Алиенде отказваха да приемат, че за реформите трябваше да се заплати и че решението не бе в отпечатването на банкноти. Скоро настъпи икономически хаос и политическо насилие. Извън страната процесите се следяха с любопитство — една малка латиноамериканска държава беше избрала пътя на мирната революция. В чужбина Алиенде се ползваше с името на прогресивен лидер, решен да подобри положението на трудещите се и да преодолее икономическата и социална несправедливост, ала в Чили половината население питаеше ненавист към него и страната беше разделена на непримирими лагери. Съединените щати трепереха да не би идеите на Алиенде да си проправят път и социализмът да се разпространи безвъзвратно в останалата част от континента, и затова прекратиха кредитите и наложиха икономическа блокада. Саботажите от страна на десницата и грешките на Народното единство породиха невиждана по мащабите си криза, инфлацията достигна такива невероятни равнища, че сутрин не можеше да се предвиди колко ще струва литър мляко следобед, банкноти имаше в излишък, ала с тях можеше да се купи много малко; образуваха се опашки за основните хранителни продукти — олио, захар, паста за зъби и автомобилни гуми. Черният пазар не можеше да бъде спрян. За рождения ми ден колегите ми подариха две ролки тоалетна хартия и кутия кондензирано мляко — най-ценните артикули в онзи момент. Подобно на всички останали, ние страдахме от лошото снабдяване и често се редяхме по опашки само и само да не изпуснем възможността да купим, па било то дори жълта боя за обувки. Навъдиха се опитни мошеници, които обсаждаха магазините или пък купуваха стоки на официални цени и ги препродаваха двойно по-скъпо. Николас се специализира в намирането на цигари за Грани. От Буенос Айрес мама ми изпращаше по тайнствени канали кашони с хранителни продукти, ала указанията й понякога се изпълняваха погрешно и ние получавахме цял галон соев сос или пък две дузини бурканчета с маринован лук. В отплата ние й изпращахме внуците на гости през два-три месеца: пътуваха сами с имената и данните, написани на табелка, която висеше на шията им. Чичо Рамон ги убеди, че прекрасната сграда на посолството е лятната им къща, така че ако децата таяха съмнения относно царското си потекло, тази несигурност мигом се разсея. За да не скучаят, им възлагаше работа в кабинета си, първата заплата в живота си те получиха от този невероятен дядо за труда си като секретари на секретарките в консулството. Там прекараха също заушка и скарлатина, като се криеха в двайсет и трите бани, за да не ги открият лекарите и да им вземат фекален секрет за изследване.