другарите, както наричаха привържениците на правителството, които нощем надзираваха сгради и улици. Бригади от млади комунисти рисуваха по стените поучителни сцени, а групи от крайната десница се движеха в автомобили с тъмни стъкла и стреляха наслуки. В провинцията, където аграрната реформа беше в ход, бившите собственици крояха реваншистки планове и се снабдяваха с оръжие, което влизаше контрабанда в страната през дългата граница на Андите. Хиляди глави добитък бяха отведени в Аржентина през южните проходи, а други бяха избити, за да не стигнат до пазара и да не бъдат разпределени между населението. Понякога реките се обагряха в кръв и течението влачеше трупове на млекодайни крави и на свине за угояване. Селяните, които от поколения се бяха подчинявали на заповеди, се обединиха, за да работят, ала им липсваха инициатива, познания и кредити. Не знаеха как да използват свободата и мнозина тайно си мечтаеха господарите да се върнат — тези властни и често омразни бащи, които поне даваха ясни нареждания и при необходимост ги защитаваха от капризите на природата, от напастите по посевите и от болестите по животните, имаха приятели и винаги набавяха необходимото, докато те самите не смееха да прекрачат прага на банките и не смогваха да разчетат ситните букви по книжата, които им подаваха за подпис. Още по-малко разбираха, дявол да го вземе, мрънканията на консултантите, изпратени от правителството, които говореха на объркан език и с трудни думи — гражданя с чисти нокти, дето не бяха подхващали рало и никогаж не бяха измъквали запънало се накриво теле от утробата на майка му. Не заделиха семе за нова сеитба, изядоха разплодните бикове и пропуснаха най-ценните летни месеци в бистрене на политика, докато презрелият плод сам капеше от дърветата, а зеленчуците изгаряха без вода край вадите. Накрая шофьорите на камиони обявиха стачка и се преустанови превозването на товари в страната — някои градове останаха без храна, докато в други зарзавати и морски продукти гниеха. Салвадор Алиенде остана без глас от разобличаване на саботажите, ала никой не му обръщаше внимание, а той не разполагаше с достатъчно хора и власт, за да тръгне срещу врага със сила. Обвини американците, че финансират стачката — всеки шофьор получаваше петдесет долара, за да не работи, и затова нямаше надежда конфликтът да бъде решен, а когато армията бе изпратена да въдвори ред, се установи, че липсват части от двигателите и тежко заседналите военни машини не можеха да помръднат; освен това земята беше осеяна с извити пирони, които правеха на решето гумите на военните камиони. Телевизията показа заснета от хеликоптер тази купчина старо желязо, която ръждясваше по асфалта на шосетата. Снабдяването се превърна в кошмар, ала никой не гладуваше, защото този, който можеше да си позволи, плащаше на черния пазар, а бедните се организираха по квартали и се сдобиваха с най-необходимото. Правителството призоваваше за търпение, а Министерството на земеделието разпространяваше просветителски брошури, в които обясняваше на населението как да отглежда зеленчуци по балконите и в коритата за пране. От страх да не останем без храна, започнах да трупам провизии, до които се докопвах с хитростта на контрабандист. Преди време се бях подигравала на свекърва си с думите, че щом няма пилета, ще се храним с макарони, и че останем ли без захар — още по-добре, тъкмо ще отслабнем, но в крайна сметка запратих всичките си скрупули по дяволите. Преди с часове се редях по опашки, за да купя един килограм пихтия със съмнителен произход, сега прекупвачите идваха и носеха у дома най-хубави меса, естествено на цена, десетократно по-висока от официалната. Това решение не изтрая дълго, защото се изискваше доста цинизъм, за да тъпча главите на децата си с проповеди за социалистическия морал и в същото време да им сервирам черноборсаджийски пържоли за вечеря.