Селия роди първото си дете в Каракас, упоена от лекарства и сама, понеже не пуснали мъжа й да влезе в залата. Нито тя, нито бебето били главните действащи лица в събитието, а лекарят — върховен жрец в бяло с маска на лице, който решил как и кога да отслужи ритуала; предизвикал раждането в най-подходящия в календара си ден, защото искал да отскочи до плажа през почивните дни; по същия начин се родиха и моите деца преди повече от двайсет години, очевидно процедурата не се е променила. Преди няколко месеца заведох снаха си на разходка в гората и там сред гордите секвои и шепота на хълмята й изнесох проповед за древното изкуство на бабите акушерки, за естественото раждане и за правото това уникално преживяване, в което майката олицетворява женското могъщество във вселената, да бъде изживяно пълноценно. Тя изслуша разпаленото ми слово невъзмутимо, като от време на време ми хвърляше скришом красноречив поглед; съди за мен по дългите ми рокли и по възглавничката, която нося в колата, за да медитирам, смята, че съм някакъв проповедник от Новата ера. Преди да се запознае с Николас, членуваше в крайнодясна католическа организация, където й се забраняваше да пуши и да носи панталони, четивата и киното бяха цензурирани, контактът с противоположния пол — сведен до минимум и всеки миг от живота й — управляван. В тази секта мъжете трябва веднъж седмично да спят на дъска, за да избегнат плътските съблазни, а жените са длъжни да се подлагат на това изпитание всяка нощ, защото се смята, че по природа са по-разпуснати. Селия свикна да използва камшик и колан с железни бодли, изработени от монахините от ордена Канделария, за да се кали в самодисциплина в името на любовта към Бога и да изкупи свои и чужди грехове. Допреди три години имахме много малко общо помежду си; тя беше възпитана в дух на презрение към изповядващите леви идеи, към хомосексуалистите, артистите, към представителите на други раси и обществено положение, но взаимната симпатия, която изпитвахме една към друга, ни спаси и преодоля границите помежду ни. Свети Франциск се нагърби с останалото. Предразсъдъците започнаха да падат един след друг, коланът с железните бодли и камшикът преминаха в семейните архиви; тя започна да чете политика и история и идеите й претърпяха поврат; запозна се с няколко хомосексуалисти и разбра, че не са дяволски изчадия, както я бяха учили; в крайна сметка прие и моите приятели артисти, въпреки че някои от тях красят лицата си с халки в носа и носят гребен от зелена коса на върха на черепа. Расизмът й се изпари за една седмица, когато в Съединените щати установи, че там ние не сме бели, а испаноговорящи, и заемаме най-ниското стъпало на социалната стълбица. Никога не се опитвам да й наложа вижданията си, защото е дива лъвица, която не би понесла това — следва единствено пътищата на своя инстинкт и интелект, ала онзи ден в гората не успях да се сдържа и пуснах в действие най-безпогрешните реторически хитрини, усвоени от чичо Рамон, за да я убедя да потърсим други, не толкова клинични и по-човечни методи за раждане. Когато се върнахме у дома, заварихме Николас да ни чака на вратата. „Кажи на майка си да ти обясни онази щуротия с музиката на всемира“, изстреля към съпруга си тази непочтителна снаха и оттогава назоваваме раждането на Андреа музиката на всемира. Въпреки първоначалния скептицизъм, възприеха моите препоръки и сега планират раждането да стане по индиански. По-нататък ще трябва да убедя и теб в същото, Паула. Ти си действащото лице в тази болест, ти трябва да родиш собственото си здраве, без страх, със сила. Може би това е също толкова съзидателна възможност, колкото и раждането на Селия; ще можеш да се родиш за друг живот чрез болката, да прекрачиш някакъв праг, да израснеш.
Вчера пътувахме с Ернесто в болничния асансьор и в един момент се качи жена, трудна за описание, едно от онези създания, в които няма нищо особено, без възраст, без определена външност, просто сянка. След няколко секунди установих, че зет ми напълно изгуби цвета на лицето си, едва дишаше със затворени очи, облегнат на стената, за да не се свлече. Направих крачка към него, за да му помогна, и в този миг асансьорът спря и жената слезе. Ние също трябваше да слезем, ала Ернесто ме задържа, като ме дръпна за ръката; вратата се затвори и ние останахме вътре. Тогава усетих дъха на парфюма ти, Паула, ясно и изненадващо като вик и разбрах реакцията на мъжа ти. Натиснах някакво копче, за да спрем и увиснахме между два етажа, вдъхвайки последните следи от твоя мирис, който познаваме толкова добре, а неговото лице се обля в сълзи. Не знам колко време останахме така; накрая чухме удари и викове отвън, натиснах друго копче и започнахме да слизаме. Излязохме, като се препъвахме — той плетеше крака, а аз го придържах под втренчените погледи на хората в коридора. Заведох го до кафенето и седнахме на чаша горещ шоколад.