Така или не, моята малка мома за втори път беше принудена да вземе инициативата — хвана ръката ми и леко я положи върху бузата си. Оттук нататък всичко потече от само себе си. Никой не запали кибрит. Пък и Станчо прояви такт — предупреди за запалването на лампата.
С нахлуването на светлината момите готвачки се надвесиха над огромната тенджера и оповестиха, че гозбата е готова. Насядахме около набързо подредената трапеза и павечерката започна.
На следния ден двамата със Станчо се завъртяхме около къщата на Тиме. Трябваше да разберем съществува ли опасност да бъдем разкарвани с кокошки на шиите.
Всичко се оказа наред. Тиме се оплакваше на съседите, че през нощта се промъкнала лисица и удушила две кокошки заедно с герестия петел. Съседите се тюхкаха особено за петела. Това увеличи гнева на Тиме и той се закани да измайстори капан за пакостницата. Бедната лисица!