В това се уверих, след като балансирайки върху кушетката, захлупих чашата върху паяка откъм страната на прозорците и го принудих, премествайки я, да се движи по стената в различни посоки. Накрая всичко явно му се стори доста глупаво и той просто се намести на вътрешната страна на чашата. Тогава я обърнах и започнах да я придвижвам бавно обратно към вратата през онази стена, но паякът бе избутан от някаква необяснима сила и в крайна сметка спря отново върху същата „стена“. После, пак по нея, отиде до любимото си място над масата.
Последвах го и отново направих изненадващо откритие. Когато започнах да досаждам на паяка, стоях почти в средата на масата, а сега трябваше да застана на по-близкия до прозорците й край, ако исках да го стигна. Като че ли цялата въображаема плоскост се бе изместила към прозорците. Подгоних го с картичката и чашата и се уверих, че нищо не се е променило в разположението на стената, само дето сега тя беше по-близо до прозорците. В този момент, без да искам, съборих будилника от масата. Странно, всички тези мистерии около паяка и призрачната стена ме бяха смутили малко и може би поразтревожили, но сега се уплаших истински. Слязох веднага от масата и вдигнах будилника — бе престанал да работи. А това е чешки будилник от петдесетте години и нашите часовникари не искат или пък не могат да го поправят. Разбира се, крайно време беше да си купя нов, но съм свикнал с тази хубава вещ и не искам да се разделям с нея. За щастие имам един познат, който някога е бил часовникар. Не знам как, но успяваше да се снабдява с резервни части, само че точно тогава щеше да заминава на почивка. С една дума, оставих паяка на мира и се втурнах към моя познат. Заварих го вкъщи. Поговорихме си за това-онова и покрай другото ми оправи и будилника.
След два часа и половина си бях вкъщи с тиктакащ часовник в джоба, изпълнен с идеи за по-нататъшни опити с паяка.
На първо време те обаче не ми помогнаха с нищо, защото не можах да открия нито него, нито, разбира се, и необикновената стена, тъй като единственото доказателство за съществуването й беше насекомото. А и времето бе напреднало, така че прекратих търсенето.
През нощта сънувах всевъзможни глупости, повечето от които, като се събудих, за щастие бях вече забравил. Спомням си само отделни фрагменти — будилника, който се люлееше на някакво невидимо въже все по-силно и по-силно, докато се блъсна в стена от стъклени тухли. Грабнах го и се изкатерих по стената. Изведнъж зад стъклото на някакво гише съзрях един паяк, който ме гледа укорително през очила без рамки и казва: Та това е чешки будилник! — и така нататък все в този дух. Но едно си спомням ясно: в съня си намерих обяснение за паяка и стената. Разбрах, че всичко е било съвсем естествено. Когато се събудих, известно време изпитвах мъчителното чувство, че ми е убягнало нещо много добре познато, но това ми настроение се изпари след няколко секунди.
Целият преди обед — беше неделя — търсих паяка, прерових щателно всеки кубически дециметър от стаята. Накрая старанието ми се увенча с успех. Намерих онова, което търсех, по-точно това, което бе останало от него. На стената между прозорците, няколко сантиметра под тавана, видях тъмно петно, което положително не бе избило от дъждовната вода, а и предния ден го нямаше там. Между прозорците има малък скрин, наследство от баба ми. Качих се върху него и разгледах отблизо новото петно. Несъмнено това бяха остатъци от паяк, наистина целия разплескан, но съвсем ясно разпознах осемте крачета, които обграждаха лъчеобразно петното.
Дълго размишлявах над тази история после, но резултатът е повече от скромен. В крайна сметка успях горе-долу да си обясня онова, което се бе случило с паяка: докато съм отсъствувал от къщи, въображаемата за мен, но за насекомото съвсем реално съществуваща стена бе продължила да се придвижва към прозорците и паякът е бил смачкан между „неговата“ и „моята“ стена. Всичко останало е метафизично умуване, спекулации, най-безобидната от които е следната: едновременно с нашия свят или, така да се каже, успоредно с него, в друго измерение, съществува вселена, която заедно с нашата е разположена в едно многомерно пространство. Онази странна стена и паякът принадлежаха към другата вселена, само че паякът, за разлика от стената, съществуваше едновременно и в нашия свят, а как — не знам. Двата свята се движат в многомерната всеобхватност с определена относителна скорост един срещу друг и това се бе оказало гибелно за паяка.