Май-юли 1812 година от нашата ера.
МОЛЕТЕ СЕ НА БОГА ЗА МИЛОСТ
подписано от Семюъл Ходжис А В“
Докато се връщали към кораба си, хората от „Пертинакс“ били нападнати от туземците из засада. Един от тях бил лошо ранен с копие, но трима нападатели били повалени от мускетите, а останалите избягали, като оставили двама пленници.
От тях по-късно моряците научили името на острова или поне възможно най-близкия до него вариант (като предположили, че това наистина е име, а не някакъв вид обръщение към божество или псувня) — Танакуатуа. То съответно било включено в корабните записи и оттогава останало да съществува официално в този вид.
Документите в архивите сочат, че кораб на име „Фортитюд“ наистина е отплавал от Дептфорд на 12 август 1811 година за залива Ботъни с товар от сто четирийсет и двама затворници. Корабът така и не пристигнал и предположили, че се е изгубил в морето. В списъка на затворниците, осъдени да ги транспортират на борда, фигурират имената:
Джеймс Беър от Лондон за фалшификация на печат за освобождаване на писмо от пощенски разноски на стойност от 6 пенса.
Едуърд Тимсън от Шептън в Съмърсет за лъжа с цел да продължат да му плащат надницата.
Хенри Дейвис от Луис в Съсекс за кражба на птица на стойност 7 пенса.
Един от членовете на екипажа е записан под името Семюъл Ходжис от Рай в Съсекс.
Последното пристанище, в което се е отбивал параходът, е било Отахейте (по-късно станало известно под името Таити). Корабът отплувал оттам на петнайсети април 1812 година, след което се губят всякакви следи.
Танакуатуа сега вече официално съществуваше в документите на Адмиралтейството, но все още продължаваше да бъде рядко посещаван и то главно от кораби, отклонили се от пътя си и нуждаещи се от вода и пресни зеленчуци. От време на време се водела някаква разменна търговия, но тъй като островът се ползвал с репутацията на коварен и опасен поради това, че е населен с канибали, подобни посещения по-скоро имали характера на набези.
По тази причина тук не са правени изследвания и мястото било съвсем малко по-известно, отколкото преди 1848 година, когато изследователска група от кралския кораб „Файндър“ слязла на брега. Тя докладвала, че местните жители били "боядисани в разни шарки, до голяма степен украсени с раковини и черупки, облечени в оскъдно грубо облекло, поставяно по-скоро като украшение, отколкото поради скромност. Повечето от мъжете носят, също така, парче кост, пъхнато в долната месеста част на ухото, а често и по-тънки костни игли през преградата на носа, които често се подават и стърчат на няколко сантиметра от другата страна. Лицата им са татуирани по невъобразим начин с цел да им се придаде ужасно свиреп вид.
Когато този свиреп външен вид, придружен от високи викове, застрашителни жестове и насочени копия не успял да спре приближаването на изследователската група с ескорта й от лодки, местните жители останали отначало изненадани, а след това като че ли се уплашили. Когато хората от лодките насочили към тях над главите си готовите за стрелба пушки, те незабавно избягали и се скрили сред дърветата, където останали, докато не ги примамили да излязат с обещания за различни подаръци.
След като по този начин било премахнато напрежението от първоначалната среща, изследователската група установила, че хората са стеснителни и подозрителни. Единственият друг враждебен инцидент станал, когато шестима души от групата разбрали, че пътят им е преграден от около десетина туземци. Всички, с изключение на един били въоръжени с копия с метални върхове. Изключението държал ръждясал мускет. Той вдигнал ненадеждното си оръжие и като посочил с него към на общото местонахождение на корабната група, повишил глас, като явно давал команда за нападение. Когато то не последвало, той и заобикалящите го изглеждали смутени. Повторил командата си, после с жест на погнуса хвърлил мускета на земята и всички туземци изчезнали в храстите. След това проучванията протекли мирно и тихо, въпреки че на хората им било абсолютно забранено да се разхождат сами.
Танакуатуа бил надлежно включен в картите. Формата му в общи линии е крушовидна, дълъг е около дванайсет километра и е малко повече от осем широк. На около три километра от южния му край има малък остров, Хинуати, с площ около петдесет акра. По продължението на рифа има около дванайсетина по-малки островчета, които варират по големина и размери от половин акър до един с дванайсет акра площ. Почвата е с вулканичен произход, богата на минерални соли, много благодатна за засадените хлебни дървета, кокосови палми и зеленчуци. Неочаквано открили, че последните включват картофи и допуснали, че са били взети от някой кораб, претърпял корабокрушение, по всяка вероятност „Фортитюд“, а после са били засадени от туземците.