Възрастното население на Танакуатуа по това време изглеждало малко на брой, по всяка вероятност не повече от сто и петдесет души, въпреки че изоставените селища дават основание да се предполага, че неотдавна е било и по-голямо. Установили, че навиците, условията и заниманията на туземците са груби, елементарни и отвратително низки и долни. Офицерът, който отговарял за изследователската група, ги счел за най-примитивните диваци, които е виждал някога, но тук не срещнал съгласието на корабния лекар, който смятал, че могат да послужат за пример на дегенерация, предизвикана от продължителни кръвосмешения.
Отчетният доклад не допускал съмнение, че ако островът се култивира както трябва, е в състояние да увеличи населението си, както и да произведе копра и други търговски стоки, колкото е необходимо. Като взели под внимание обаче нужната за целта предварителна подготовка, необходимите финансови средства, фактът, че туземците не били подходящи за подобна работа и възникналата впоследствие нужда да се докара работна ръка отвън, малките количества, които по всяка вероятност ще се произведат през първите няколко години и, преди всичко, изолираността на Танакуатуа от всички обичайни търговски маршрути, стигнали до извода, че е много съмнително дали си заслужава да се направи опит за по-нататъшното разработване на потенциалните възможности на острова.
След като сумирал по този начин връзката на Танакуатуа със света от времето на деветнайсети век, екипажът на кораба „Файндър“ отплувал в посока северозапад, за да изследва и след това състави далеч по-неблагоприятен доклад за състоянието на острова Оахому.
Но ако Танакуатуа е бил остров без особено значение за света като цяло, от това не следва извода, че и обратната зависимост е също така истина. Въпреки че нещата се развивали с бавно темпо, на острова му предстояло да преживее много повече събития през следващите шейсет години, отколкото през последните няколко хиляди.
Някъде през 1852 година островът бил нападнат. Запазени са малко подробности, но изглежда, че нападението е било проведено от сила, състояща се от не по-малко от триста души, с флота от канута. Не се знае с точност кои са били те и откъде са дошли, с изключение на твърдението им, че идват от острова на прадедите им, който се намирал в посока към залязващото слънце, но като се съди от факта, че се появили със съпругите и семействата си, като довели със себе си дори птиците и добитъка си в колиби, качени на навързани едно за друго канута под формата на примитивен сал, става повече от ясно, че са се били запътили натам с твърдото намерение да емигрират.
Имало е краткотрайни враждебни действия, продължили някъде около половин ден, след които съпротивата на туземците, сломена от самоувереността и напереността на нападателите, била напълно и завинаги сразена.
Новодошлите донесли със себе си по-развита техника. На мястото на мръсните дървени колиби били построени села от къщи със сламени покриви. Изчистили място и засадили горички с кокосови дървета; засадили градини с няколко вида зеленчуци и по няколко други начини ясно показали, че са дошли с твърдото намерение да се заселят за дълго.
Кръвта на двата народа се смесила. Посещения на други кораби, отбивали се там от време на време, също допринесли за създаването на нови поколения, така че след около трийсетина години населението на острова нямало почти нищо общо с онова, описано от екипажа на кораба „Файндър“.
Народът сега бил по-самоуверен, по-сигурен в собствените си способности, със силно развита тенденция за независимост. Жителите на Танакуатуа научили от екипажите на корабите, отбиващи се понякога на острова, някои неща за останалия свят, но предпочели да се борят с живота по свой собствен начин. Рядко се държали враждебно към случайните посетители, защото си падали по разменната търговия и се радвали на възможността да попразнуват, но поведението им към онези англичани, французи, германци и други, които идвали с цел преднамерено да разгледат и изследват острова и понякога изразявали съмнение по отношение на въпроса доколко е благоразумно един народ да възлага защитата на собствените си интереси единствено на доброжелателна силна власт, било определено резервирано и студено, а гостоприемството им — доста официално. Това било въпрос, по който възгледите на всички управници, наследили един след друг управлението на острова, били напълно единодушни.