— Добра работа си свършил, вожде Татаке. Добре си организирал нещата. Няма основание да не започнем да товарим багажа още сега, нали?
Туземците стояли наоколо, втренчени в спрялата до брега баржа. Хората на борда й ги подканили да започват. Настъпил продължителен момент на колебание. Татаке тихо изрекъл нещо на местния им диалект. Те неохотно започнали да си събират бохчите и да ги носят на борда.
Татаке стоял мълчаливо и почти неподвижно наблюдавал как баржата се носи между кораба и брега. Когато работата била вече три-четвърти свършена, губернаторът се приближил към него.
— Всичко мина много добре, а? Провери хората си, вожде. Виж дали всички са тук.
— Нокики го няма — отвърнал му Татаке.
— Трябва да е тук. Къде е? Изпрати някой да го повика.
— Нокики не идва. Кълне се — рекъл Татаке и като се отпуснал, внезапно заговорил на родния си език и добавил, — осемдесет от хората ми са с него. Ще останат на Танакуатуа. Кълнат се.
— Осемдесет! — възкликнал губернаторът. — И защо не ми каза това досега? Трябва да заминат. Всички трябва да напуснат острова. Мислех, че си го разбрал.
Татаке го изгледал безизразно. Свил широките си рамене.
— Нокики се бие. Мъжете ще се бият — обяснил той. И почти придобил вид на човек, който горчиво съжалява, че не е с тях.
Губернаторът нетърпеливо изцъкал с език.
— Пълни глупости. Не мога да разбера защо веднага не ми каза това. Искаш да кажеш, че са се противопоставили на заповедите ти и не са ги изпълнили?
Татаке пак го погледнал безизразно. Губернаторът отново нетърпеливо запитал:
— Значи казваш, че Нокики няма да дойде. Така ли?
Татаке кимнал:
— Нокики казва бият се.
— Глупости — повторил губернаторът. — Заповедта бе съвсем ясна. Ако не дойдат, ще трябва да отидем и да ги доведем.
Мислели, че ще е желателно да се демонстрира колкото се може по-малко сила, но вероятността нещата да се развият в такава насока изглеждала доста невзрачна. Губернаторът се посъветвал с офицерите си. След малко един от по-младите му помощници се отделил от групата и се отправил към брега по посока на селото. Спрял се близо до първата колиба и огледал празната сцена на действието. След това вдигнал нещо като високоговорител. Убедително заговорил в него, обърнат към околните дървета и храсти, на диалект по възможност най-близък до този на туземците. На края на двеминутната му реч свалил високоговорителя и зачакал отговор.
Скоро и той се появил от невидим източник във формата на копие, забито в земята и клатещо се насам-натам вляво от него. Младежът отправил към него изпълнен с неодобрение поглед. Имал вид на човек, който обмисля дали отново да пробва методите си на убеждение, но след като явно размислил по въпроса, се отказал и тръгнал обратно с преднамерено бавни стъпки. Друго копие се забило с пълна сила на около трийсет сантиметра зад него.
Губернаторът надраскал една бележка и изпратил баржата да я занесе на кораба. Скоро след това тя се върнала, натоварена с напълно въоръжен и покрит с шлемове полицейски отряд, готов за действие. Сержантът, който отговарял за отряда, поговорил малко с губернатора и вожда, след което се насочил към брега и скоро се изгубил сред храстите, докато хората му държали зад него оръжията си в пълна бойна готовност.
Около десетина минути, след като се изгубили от поглед, отново за кратко се чул звукът от високоговорителя. Той бил последван от няколко изстрела едновременно на пушки и картечници, създаващи внушително впечатление за сила и могъщество. Скоро взводът отново се появил, ескортирайки около четирийсет обезоръжени и изплашени островитяни. Трясъкът на отблизо стрелящите оръжия и усещането от куршумите, които разкъсвали листата и клоните на дърветата точно над главите им, далеч не се връзвали с представата от легендата за славната победа през 1916 година.
След като предал уплашените до смърт пленници, взводът се оттеглил и отново се върнал в гората да търси още. Няколко млади жени започнали да се измъкват оттам на групички от по две-три, и се присъединили към обезкуражените воини.
Татаке ги преброил и докладвал, че по всяка вероятност Нокики вече не разполагал с повече от двайсетина души.
Този път взводът навлязъл в острова по една пътека зад селото и попаднал в засада. Капанът бил поставен твърде рано, за да бъде напълно успешен. Първите трима били пронизани с копия, преди да имат време да хвърлят бомбите си със сълзлив газ, които държали в ръце, но придружаващите ги успели да го сторят, с което сложили край на съпротивата на танакуатуанците. Полицията още веднъж се върнала на брега с нови петнайсет сълзливи и мрачни пленници, които носели един мъртъв полицай и двама други зле ранени. Нокики не бил сред тях.