Молитвата му свършила. Нокики стоял съвършено неподвижен, с отпуснати покрай тялото ръце. Отправил поглед към издигналото се на небето слънце и гледал право в него в продължение на около една минута. След това, внезапно и бързо изтръгнал ножа от колана си и го забил надълбоко в гърдите си. Заклатил се, свлякъл се на колене и паднал напреко на олтара…
Обвили Нокики в рогозката от листа и докато мъжете го погребвали в гроба, който сам си бил изкопал, жената търсила, докато не намерила камък със заострен връх. Тя нарисувала на него тотема на клана на Нокики във вид на паяк и след като запълнили трапа, забила камъка върху пресния гроб, за да отбележи мястото.
Четиримата забързали обратно към празното селище. Спрели там за малко, колкото да си вземат няколко кокосови ореха, изсушена риба и малко съдове с прясна вода, след което се върнали на брега и пуснали едно кану във водата.
Хвърляли по някой поглед назад, докато пресичали лагуната.
Не можело да има никакво съмнение, че боговете ще изпълнят проклятието на Нокики, станало валидно чрез жертвоприношението му, но никой не бил в състояние да предвиди колко време ще е нужно на Накаа да обяви присъдата си, нито пък впоследствие точния момент, когато въпросното табу ще се превърне в закон.
Страховете им се поуспокоили, след като веднъж успели да преминат през рифовете и стихнали още повече, когато Танакуатуа започнал да се губи от погледа им. Независимо от това, четиримата успели да се отпуснат и да се почувстват в безопасност извън обсега на ужасното проклятие на Нокики, едва след като върховете на двата хълма напълно потънали отвъд хоризонта…
Шест месеца по-късно инспекционната група, която посетила Танакуатуа, за да проведе изследванията, приключила доклада си със следното резюме:
„От горния доклад става ясно, че смяната на посоката на вятъра на три хиляди метра, станала два часа след нулевия тест и продължила приблизително три часа, изнесла част от озовалия се там материал в югозападна посока. Заразените частици в процеса на замърсяването са били в по-голямата си част върнати обратно в източна посока от противоположния вятър, който духал на по-ниско ниво. Вследствие, въпреки че има следи от известно замърсяване на острова, както се допускаше, то е било изключително слабо. Данните от проучванията показват, че радиоактивността е съвсем малко над допустимата от източната страна, и почти липсва в останалата част на острова. Никъде, обаче, не достига концентрацията, смятана за опасна.
Възможно е все пак, ако се консумират само храни, расли на тази, макар и слабо заразена почва, да се акумулират концентрации, които не са особено благоприятни за подрастващи деца. Това е малко вероятно, но като се вземат под внимание обстоятелствата и като се има предвид реакцията на обществеността, която би могла евентуално да доведе до не особено добри резултати, не е съвсем препоръчително островът да се класифицира като напълно «чист».
Не бихме посъветвали населението отново да се върне на острова и предлагаме да се извърши повторна проверка след интервал от пет години. По наше мнение, получените тогава резултати ще позволят островът да се определи вече като напълно изчистен.“
Не станало след пет, а след десет години, когато съобщили на Танакуатуанците, че скоро ще изпратят кораб да ги върне в родината им. Не посрещнали новината ентусиазирано. Напротив, реакцията била до такава степен отрицателна, че се наложило официално длъжностно лице да отиде да ги види и да разбере какво става.
Татаке му казал новината, донесена от четиримата бегълци. Длъжностното лице, което за пръв път чувало за подобно табу, признало сериозността на положението.
Независимо от всичко, човекът решил, че може да направи предложение:
— Струва ми се — внимателно подхванал той след известен размисъл, — че като имам предвид какво представляват по принцип хората, Накаа трябва да получава много подобни молитви за налагане на табу. Ясно е, че няма да може да ги удовлетвори всичките. Как е възможно, следователно, да знаем дали е удовлетворил молитвата на Нокики да наложи табу на Танакуатуа или не? Къде е доказателството, че не му е отказал?
Татаке поклатил глава в знак на неодобрение.
— Никой не моли току-така да се наложи табу — отвърнал той. — Табуто е много сериозен въпрос. Ако той помоли за табу, изхождайки от недостойни мотиви, душата му никога няма да бъде допусната в Щастливата земя и завинаги ще остане да страда в ада. Нещо повече, Нокики не бе обикновен човек. Той беше благочестив и честен… а бе и велик магьосник. Предал е живота си на Накаа, за да може да изпълни молбата му. Ясно е следователно, че това е станало и направо си е така. Както е било в началото, когато Накаа е изгонил мъжете и жените от Щастливата земя и им е забранил да се връщат; така сега е забранил на всички хора достъпа до острова.