След това в продължение на повече от десет години Танакуатуа отново се превърнал в малка точица на картата, непосещаван от никого, изоставен и забравен от всички. Градинските насаждения отдавна били обрасли с трева. Палмите с кокосови орехи и дърветата с най-различни плодове били почти задушени от увилите се около тях огромни храсти. Колибите в селището се срутили и разпаднали, след което обрасли с трева и бурени и почти напълно се изгубили сред тях. Единствените оцелели живи същества от цивилизованите времена били потомците на няколко избягали кози и прасета, които сега свободно живеели сред природата.
Нещата, обаче, спокойно биха могли да се развият и по друг начин. Многостранните изискванията на науката, особено на военната, която е в състояние да се заеме с всичко — от построяването на градче сред вечния лед до поставянето на човек на луната или атакуването на нов вирус с огромни количества електрони, — поискала да има за нуждите си остров. Това, макар и сравнително евтино желание в сравнение с изискванията на някои други проекти, било по-скоро въпрос на разпределяне на средствата, тъй като било поставено условието, сред другите си качества, той да има подходящ климат, да не е населен, да е лесен за патрулиране и да е изолиран от други населени места.
Списъкът с налични острови, който никога не е бил дълъг, скоро бил сведен до два и единствено формата на Оахому, която правела бреговата му линия по-лесна за наблюдение и достъп във всяка нужна точка, определила, че той именно трябва да бъде ограден с назъбена тел и знаци за забранена зона. Избрали го за пускова станция, докато Танакуатуа бил оставен бавно да се разлага под тежестта на сгъстяващите се непрекъснато храсти.
И положението можело да остане такова в продължение на още много години, ако Уолтър Тири случайно не чул да се говори за него, в търсенето си на подходящо място за проекта за Просветената държава на лорд Фоксфилд и не отлетял лично да го види.
Островът му харесал основно заради големината, месторазположението и климата си.
Не бил достатъчно екипиран, за да си проправи път през гъстите храсталаци и да го огледа по-отблизо, но взел проби от почвата в района на лагуната, където се приземил самолетът му и направил снимки на обилната растителност като доказателство за плодородието му. За съжаление повечето снимки, направени при бързия му оглед от въздуха, не излезли, но при всички положения нямало да са добри, каза той, тъй като по-голямата част от източната страна на острова по това време била покрита с мъгла или ниски облаци, та не се виждало добре. Успял, обаче, да види, че навсякъде имало буйна растителност с изключение на горните склонове на двата хълма и седловината между тях. Дори и вътрешните страни на два кратера били осеяни с храсти. Няколкото потока, в допълнение към топлия извор, му се сторили подходящи за питейна вода.
Мястото наистина имало нужда от обработване, но това не било пречка. По климат и местонахождение, както и по големина, му се видяло идеалното място за целите ни.
Инспекцията, извършена от Уолтър, била принудително прибързана и наистина като че ли му се сторило странно да открие толкова годен за живеене остров необитаем и на разположение. Някои въпроси, зададени в Уиджанджи, му осигурили нужните обяснения. Всъщност, в препоръките си за мястото, които представил при завръщането си, включил и съществуването на табуто, както и неблагоприятния му ефект върху желаещите да посетят острова, като допълнителна ценност.
Щом успял да открие кое точно министерство е истинският му собственик, той надлежно му направил оферта — след получаването на сертификат, че всички следи от ненормална радиоактивност са изчезнали и са стигнали до степента, когато обстановката може да се приеме за „чиста“ — да го купи за сумата от 20 000 английски лири.
Издали му искания документ и започнали преговорите за покупката на острова.
В надлежно време представителите на Короната, след като не знаели нищо на този етап за интересите и проекта на лорд Фоксфилд, ги приключили доста доволни от успешно сключената сделка, като предали на Уолтър Тири този непечеливш и труден парцел, наречен Танакуатуа, за сумата от 30 000 английски лири.