ГЛАВА ТРЕТА
Описанието на пътуването ни до Танакуатуа би било твърде досадно и неуместно, дори само и за това, че мина изключително гладко в прекия и преносния смисъл на думата.
Почти единственото неочаквано събитие бе, както споменах, дезертьорството на Хоръс Тапъл в Панама. До ден днешен за мен остава мистерия как е станало така, че Хоръс изобщо е попаднал сред нас. Допускам, че Уолтър, в момент на объркване и преумора, е възможно да е помислил, че присъствието му ще ни ободри по някакъв начин. Не стана така. Липсата на резултат от усилията му да разведри атмосферата и да придаде на пътуването ни вид на нещо като обикновено пътуване по море за удоволствие с турнири по различни игри, провеждани на палубата, шеговити съревнования, игри на бинго и други подобни, както и тонът на вечерните ни разговори, които протичаха малко под формата на сериозни семинари, го убедиха, че е попаднал не там, където му е мястото. Настроението му започна лека-полека да се помрачава, а опитите му да го подобри ставаха все по-редки и по-редки, докато вечерта преди да стигнем до Кьолн, не се напи достатъчно, за да загуби задръжките си, спирали го досега и да ни каже мнението си за нас и за Проекта като цяло. На следващия ден ни напусна и си тръгна завинаги.
Горкият Хоръс. Късметлията Хоръс!
Аз от своя страна се заех да опозная спътниците си. Бе най-удачното за мен решение. За пръв път от катастрофата насам осъзнавах съществуването на други хора около мен, за пръв път проявявах интерес към личностите, а не към броя им или качествата им като материал за Проекта. Имах чувството, че отново бавно се пробуждам и връщам към живота и трябва да призная, с растящо учудване установих, че съм страшно силно обхванат от тази идея. Бе усещане не толкова на разочарование, колкото на откровение. Постепенно фантазиите бяха изместени от фактите. Бавно в мен настъпи момент на прозрение, че проектът вече не е само теория и че колкото и невероятно да звучи това, ние сме на път да го превърнем в реалност. Усещането за събуждане бе едновременно озадачаващо и леко объркващо. До известна степен съдържаше в себе си нещо като лошо предчувствие, неловкост пред мисълта какво може да е извършил човек, за да последва загуба на паметта.
Все си мисля оттогава, че за щастие процесът е бил постепенен. Щеше да е наистина страшно, ако бе настъпил изведнъж.
При това положение усещах как спътниците ми малко по малко се променят и от обикновени фигури започват да се превръщат в живи хора — и то различни от онези, които си мислех, че са. А е и напълно възможно да са се променили до известна степен, след като веднъж вече са тръгнали на път… Единственото, в което можех да съм напълно сигурен, бе, че аз се променях и че ги гледах вече с различни очи. Лекарите едно време препоръчваха пътуване по море за лекуване на различни болести; може да са имали основание за това. Морето със сигурност прочистваше мозъка ми и то с последствия, които изобщо не ме въодушевяваха.
Например прозрението, че осигуряването на средства и възможности не са породили еднакви мнения що се отнася до въпроса за използването и приложението им. Изглежда, че в по-ранната, или по-точно лирическата си фаза съм мислил с наивитета, присъщ на начинаещ социалист, че няма начин всички да не обикнат висшия разум, след като го видят. Сега като че ли за пръв път започнах да долавям, че разумът не е константна величина, той се променя в зависимост от индивидуалните особености и влиянието на отделната личност и че като следствие на това образуването на идеалното общество може да не протече така гладко и безкористно, както предполагах.
Всъщност, осъзнах как отново се размърдва способността ми да правя правилна преценка, като че ли се събужда от продължителен зимен сън.
Едно от въздействията й бе, че съумя да ме накара внезапно да проумея общия, да не кажа, повърхностен, характер на някои от намеренията и целите, които си бяхме поставили. Колкото повече мислех за безусловния начин, по който бяхме приели сътрудничеството на всички кандидати като нещо, което се разбира от само себе си и бяхме пропуснали да вземем под внимание вероятността да възникнат спорове и недоразумения, толкова повече започвах да се притеснявам. Усещах необходимостта да има ръководна власт, която да е избрана със съгласието на всички и която да има правото да решава всички спорни въпроси, да осигурява по-голяма стабилност на начинанието ни, отколкото решаването на въпросите на място.