Усилията ми да накарам Уолтър заедно да обсъдим тази, както и други подробности, които сега ми се струват мъгляви, бяха неуспешни. Той бе възприел емпиричен начин на поведение във връзка с подобни въпроси, като нехайно отблъскваше опитите ми с уверението, че официален подход, който е твърде сух и рязък, ще е лишен от нужната гъвкавост, за да се адаптира към обстоятелствата. Бе на мнение, че не може и дума да става в момента за разрастване на институцията и отказваше да обсъдим нещата заедно.
Това доста ме озадачи, като се вземе под внимание огромната му работоспособност, но тъй като не бях в състояние да направя нищо сам, след три-четири опита се отказах. В действителност, реакцията на Уолтър не бе единственото нещо, на което не бях очаквал да се натъкна. В общи линии той бе по-недостижим, отколкото по време на предварителните подготвителни работи. Начинът му на държане се бе изменил коренно и той прекарваше по-голямата част от времето в каютата си. Не след дълго стигнах до заключението, че е започнал да се държи високомерно и надменно с нас, като постепенно издига непреодолима преграда около себе си и не само около себе си; тя отчасти включваше Алисия Харди, която един вид доброволно пое функциите на негова доверена секретарка.
Предполагам, че за останалите промяната не е била толкова забележима, колкото за мен, тъй като бях работил с него и го познавах по-добре от тях. За повечето той бе организаторът и в качеството си на такъв се предполагаше, че има много грижи на главата си. Единствено Чарлс Бринкли забеляза до такава степен отдръпването му от другите, че да го спомене и то само мимоходом.
В течение на пътуването упорито се заех да науча повече за спътниците ми. Не бе трудно. Тъй като имаха малко неща, с които да се занимават, им бе нужен съвсем лек подтик, за да заговорят за себе си.
Лесно успях да науча възгледите на Чарлс за ограниченията, наложени върху селското стопанство в Англия и как в отчаянието си е продал добра ферма в Нотингъмшир, за да се възползва от шанса си да посети Новата земя, където ще може да отглежда реколти както смята за добре, без някой да му се меси и да му казва какво да прави, както и без да се налага да прекарва половината от времето си в писане на излишни документи.
Научих, че Джо Шатълшоу не е съгласен с редица от шефовете си, с профсъюза, в който членува, както и с класовата система на обществото, в което живеем и как иска децата му да израснат в общество без подобни проблеми.
Научих за различните разочарования, накарали Том Конинг и Джереми Брандън да се махнат от всичко, което ги заобикаля; за отчаянието, прогонило Дженифър Дийдс от дома й; за романтиката, обзела другата Дженифър и накарала я прибързано да вземе решение и да тръгне с нас; за идеализма, изпълнил Дейвид Кемп. Всъщност, бих могъл да окачествя причините, довели и почти всички други членове на групата ни, независимо дали се опират на действителни или привидни факти.
Някои от тях съвсем не бяха убедителни. Камила Коуджънт, когато се присъединих един ден към нея, застанала на перилата на кораба преди да напуснем Атлантическия океан, не показа никакво предразположение да сподели с мен основанията си да тръгне с нас. Всъщност, държа се резервирано и очевидно мислите й бяха надалеч. Именно изолираността й от другите бе тази, която ме накара да се насоча към нея и да се опитам да я приобщя към групата — както и още нещо, което ми напомни за дъщеря ми Мери. Когато я запитах защо е дошла с нас, тя толкова дълго не откъсна невиждащия си и втренчен във водата поглед, че помислих, че не ме е чула. Точно когато се канех да повторя въпроса си, тя се обърна към мен, с все още отнесения си поглед и отвърна с равен глас:
— Мислех, че може да съм в състояние с нещо да помогна. Освен това, тъй като съм биолог, идеята за остров, който в продължение на двайсет години е бил необитаем, ме очарова.
Трябваше да се задоволя с този отговор за известно време. Той ме накара да реша, че истинската причина за това нейно действие е друго отрицателно явление в живота й, а именно нещо, от което бяга. Хрумна ми, че сред нас има много малко хора, включили се в Проекта по положителни причини, което ме върна към мисълта, че единствено неудачниците са свободни.
Независимо от това Камила също се промени по време на пътуването. Откри, че имат общи интереси с Чарлс. Двамата часове наред обсъждаха проблеми на плоденето и отглеждането на животните. Госпожа Бринкли се зае с благородната задача да извежда по-често Камила по обичайния си любезен начин, и трябва да се каже, че определено постигна известен успех. Отнесеният поглед вече не бе постоянна величина, въпреки че често се появяваше в очите й.