Когато ги прочете на глас и ние ги одобрихме, той ги подаде на Хенри Слейт, който ги взе, за да ги предаде. Хенри се върна след няколко минути със загрижен израз на лицето. Наведе се и прошепна нещо на Уолтър, който стана и тръгна с него. Измъкнах се след тях и ги последвах до нишата сред куповете багаж, която образуваше временния офис за радиопредавателя. Над раменете им успях да видя, че на мястото, където преди седеше предавателят, сега се намираше голям дървен сандък. Масата и предавателят се бяха смачкали под тежестта му.
Сандъкът бе тежък и се наложи тримата заедно да положим всички усилия, за да го преместим. Един поглед към предавателя ни бе напълно достатъчен. Можехме да го отпишем завинаги. Обърнахме поглед нагоре към празното място в горната редица на стената от багаж точно над масата. Бе очевидно откъде е дошъл сандъка, но…
— Не може просто сам да е паднал… — рече Уолтър.
Изпита стабилността на подредените сандъци с ръка. Стояха неподвижно като скала.
— Невъзможно е — неловко добави той.
Погледнахме се един друг. Уолтър поклати глава.
— Но кой…? Необходими са били двама или трима души, за да разместят това… — Отново поклати глава. — По-добре сега не казвайте нищо. Нека си мислят, че съобщенията са предадени. Ще им го кажа по-късно.
На следващия ден започнахме усърдна работа. Чарлс пусна булдозера и го закара да разчисти мястото, определено за селището ни. Том Конинг започна да пренася материали до него с трактора и ремаркето. Хенри Слейт монтира лампи във временното ни жилище и разопакова генератора, за да осигури ток. Госпожа Бринкли избра група от помощник-готвачи и им даде работа. Джейми Макингоу се отдалечи в търсене на път за тръбопровода за снабдяване с вода. Джо Шатълшоу с група помагачи започна да сортира частите на секционните сгради и да ги подрежда така, че да са готови за пренасяне. Джереми Брандън сглоби бетонобъркачката и я приготви за действие. За всички, в това число и за децата, се намери някаква работа.
Нещата продължиха в същия дух около шест дни, като краят на всеки един от тях ни заварваше капнали от умора. Но бяхме постигнали добри резултати. До този миг Чарлс вече бе успял да очисти мястото за строежа и бе започнал да подготвя още земя за обработка. По-голямата част от остатъците от разчистването бяха събрани на купища и изгорени. Бяха излети основите на първата сграда — общо помещение за трапезария и хол с кухни, прикрепени към него, — а части от нея вече лежаха готови за издигане. Бетонобъркачката се бе отдалечила, за да подготви още основи, този път за склад, в който да се държат покрити по-нетрайните запаси. Джейми бе изградил временен тръбопровод за лагера ни и бе започнал да копае ров, за да прокара постоянен към обекта. Не бяхме недоволни от напредъка на работата ни и чувствахме, че сме заслужили да починем един ден, както обяви Уолтър.
Въпросът бе как да го прекараме. Том Конинг, обаче, нямаше никакви съмнения по въпроса.
— Време е да разгледаме мястото. Вече минаха близо две седмици, откакто сме пристигнали, а досега никой не се е отдалечавал на повече от четиристотин метра оттук. Предлагам да изкачим планината, ако това изобщо може да се нарече планина. При всички положения трябва да е достатъчно висока, за да може да се види целия остров. Иска ли някой да дойде с мен?
Алисия Харди и четирима младежи с готовност приеха поканата. И момчето на Джо Шатълджой, Ендрю, вдигна ръка. Баща му я свали вместо него и високо запротестира. Том се обърна към него:
— Пусни го да дойде с нас, Джо. Няма да ни пречи.
Погледнах Камила.
— А вие няма ли да отидете? Мислех, че изгаряте от нетърпение да разгледате острова.
— Нямам никакво намерение да прекарам и почивния си ден в изкореняване на обрасли храсти след изминалата седмица. Разгледах пътеките. Съмнявам се дали за един ден ще успеят да изминат и половината път. Освен това човек не може да види нищо, когато е зает с разсичане на бурени. Имам по-добра идея. Ако Уолтър ми позволи да взема лодката, може да обиколим брега и да слезем тук-там да поразгледаме.
Дадоха й лодката. И Уолтър бе полусклонен да дойде, но Чарлс го убеди да остане и да поработят по някои модификации на плана им. Повечето от останалите изявиха желание да останат да си починат и да използват почивния ден в буквалния смисъл на думата. Предложиха да не предприемат никакви по-енергични действия от лежане на сянка и възстановяване на силите си след изминалата трудна седмица.