— Ако Дейвид не бе излязъл да установи истината, щяхме всички да сме в неговото положение — отвърна Камила.
Тя хвърли поглед към брега. Повечето от кафявите петна отново бяха станали неподвижни, въпреки че едно-две продължаваха бавно и безцелно да се движат, отдръпвайки се от водата.
Джейми насочи вниманието си към двигателя.
— По-добре да го закараме обратно — рече той и натисна стартера.
Камила седеше, загледана в скалите и покритите с мъгла дървета, които ги обрамчваха, и се намръщи съсредоточено като потеглихме. Бръчката продължаваше да стои на челото й, когато излязохме в открито море и се отправихме надолу към брега. Предложих й цигара. Тя я взе и разсеяно я запали. Едва след като я изпуши и хвърли угарката през борда, наруши потока на мислите си, за да каже:
— Не разбирам — просто не разбирам.
— Трябва по някакъв начин да вземем проба — рекох.
Тя ме погледна неразбиращо.
— Проба от мъглявото вещество — обясних й аз.
— О, онова ли? — рече тя.
— Мислех, че това искаше…
— Знам какво е то.
— Какво?
— Паяжина — просто паяжина на паяк.
Обърнах се и погледнах към брега, към мъглявата бяла обвивка, която покриваше дърветата. Уплаших се от тази мисъл.
— Но това е невъзможно. Цялата тази паяжина. Необходими са милиони, милиарди паяци… Не, не мога да повярвам… Невероятно е…
— Независимо от всичко е истина — отвърна тя. Протегна ръка, взе загънатата носна кърпичка и внимателно я разтвори. — Ето ги. Те са причината за всичко — обърна се към мен тя.
Погледнах съдържанието на кърпичката. Шест паяка, всичките мъртви, с крака увити около телата им. Тя с пръст обърна един, за да мога да видя гърба му.
Не бе голям, поне не за размерите, характерни за тропиците. Тялото му бе дълго около два сантиметра и половина. Беше тъмнокафяв на цвят, на ръждив фон. Изглеждаше съвсем безобиден.
Отново вдигнах поглед към върха на скалата и поклатих глава.
— Не мога да повярвам — повторих аз.
— Това го е причинило, освен ако няма и някакъв друг вид — увери ме Камила. — Със сигурност това е, което е убило Дейвид.
Втренчих се в паяците. Разбира се, че бях чувал за отровни паяци, но си ги бях представял огромни, космати създания, далеч по-големи от този. Все още не можех да повярвам.
— Какъв вид паяк е този? — попитах я аз.
Тя сви рамене.
— Тази разновидност изисква доста специализирано проучване. Този паяк е възрастен, женски. Класът му е Арахнида. Разред: Арани. Подразряд: Аранеморфи. С други думи, това е истински паяк.
— С такова впечатление останах и аз — отвърнах.
— Не мога да кажа нищо повече — ми каза тя. — Смятам, че има име. Но тъй като само в Англия съществуват шестотин вида паяци и един Господ знае колко видове има в тези места, положителното идентифициране може да отнеме доста време. Нуждаем се от специалист, както казах. Единственото, което мога да те уверя e, че по структура прилича на нормален паяк. Ще трябва да го разгледам под микроскоп, като се върнем.
— Но отровен ли е? Знаеш това, нали? — настоях аз.
— Всичките Арани са отровни — отвърна тя. — Дали са вредни за нас зависи от това дали са достатъчно силни да вкарат жилото в кожата ни, видът отрова, която вкарват и количеството й.
Дженифър се бе присъединила към нас и надничаше към паяците в кърпичката на Камила с израз на ужасено привличане.
— Тези наистина трябва да са много отровни, като черната вдовица или тарантула — рече тя като потръпна.
— Не мисля така, иначе щяха да са не по-малко известни, въпреки че тарантулът е най-вече легенда — възрази Камила.
— От това, което каза, останах с впечатление, че насекомите и вредителите са по твоята специалност — каза тя, като потрепери.
— Така е — спокойно се съгласи с нея Камила. — Но паяците не са насекоми, въпреки че някои от разновидностите им се явяват вредители. Останалите са, както казах, извън специалността ми. — Отново погледна мъртвите паяци. — И все пак бих допуснала, че ухапване от един от тях, тъй като те пробиват кожата, би предизвикало сърбене и известно подуване, но не би имало по-голям ефект.
— С изключение на този, че убиха Дейвид — горчиво изрече Дженифър.
— Точно така. Естествено, ефектът от двеста или триста ухапвания, инжектиращи отрова в тялото по едно и също време би бил съвсем различен. Точно това е, което не разбирам — повтори Камила, като поклати глава.
Развинти единия от обективите на далекогледа и го използва, за да разгледа паяците отблизо. След малко продължи: