Вечерта при Уолтър се отби делегация, състояща се от Джо Шатълшоу, жена му и Джереми Брандън, като целта й бе да връчат оставките си от Проекта. Поискаха да се изпрати съобщение до „Сюзана Дингли“ с молба да се върне да ги вземе, както и всички други, променили решението си да останат. Бяха на мнение, че след като се е отбил в Уиджанджи, както бе предвидено, не може да се е отдалечил на голямо разстояние. Ако това не бе възможно, самият остров Уиджанджи без съмнение би могъл да им изпрати по-малък кораб, който да ги отведе надалеч оттук.
Уолтър, който досега все бе отлагал да им съобщи новината за радиопредавателя, по този начин се видя принуден да им изложи истината за положението, в което се намирахме. Джо се ядоса и отказа да му повярва, докато не го заведохме да види повредения апарат. След като известно време обмисляше неоспоримата му безполезност, той се нахвърли върху Уолтър и едва ли не го обвини, че той самият го е развалил, за да ни попречи да напуснем скъпоценния му Проект.
В този момент извикаха Чарлс, за да подкрепи Уолтър. След известно време той успя до известна степен да успокои делегацията, като ги убеди да се оттеглят и отново заедно да обмислят нещата.
На следващата сутрин, изправен пред назряващ бунт, Чарлс събра всички заедно, като кратко и сбито ги запозна с положението. То беше, че без средства за връзка сме оставени на произвола на съдбата и на самите себе си за период от шест месеца. Ако някой искаше да си тръгне, когато пристигнеше корабът, имаше пълната свобода на избор и можеше да го направи. Междувременно всичко зависеше от съвместните ни усилия. Изглежда областта на масовото нахлуване на паяците се намираше на около два километра и половина от нас. Изобщо не можеше да се предвиди с каква скорост щяха да се доближат и дали изобщо ще направят подобен опит, макар да бе близко до ума, че е възможно да се случи.
Очевидният избор при това положение бе да побързаме с издигането на секционните сгради. Колкото по-скоро ги издигнехме, толкова по-скоро всички щяхме да разполагаме с помещения, които да ни осигурят безопасност при масово нахлуване на паяците. Още повече, настоящето ни местожилище осигуряваше малка защита от дъждовете и бурите, като се развали времето.
Пререканията и взаимните обвинения нямаше да ни доведат доникъде. Всички заедно се бяхме качили на един и същи кораб, следователно се намирахме в едно и също положение. Оцеляването на всички ни зависеше от труда на всеки един от нас. Временният ни неуспех бе резултат на факта, че се натъкнахме на напълно неочаквани и непредвидими обстоятелства. Сега, след като знаем пред каква опасност сме изправени, не могат отново да ни изненадат: ще вземем мерки, за да се защитим.
Първата стъпка, каза Чарлс, бе да създадем бариера срещу настъплението на паяците. За тази цел предложи да използваме булдозер, за да изчистим периметър широк около метър и осемдесет, който да обхваща едновременно сегашното ни жилище и месторазположението на обекта. По продължението му на определени места трябваше да държим готови за употреба пръскачките с инсектициди. През цялото време щеше да има патрул, който при всеки признак за приближаване на паяците, да дава алармен сигнал, който да послужи за незабавно напръскване на цялата дължина от защитната ивица с инсектициди. Както Камила бе доказала, те се оказаха ефективно средство за защита и щяха да създадат бариера за паяците, която те нямаше да са в състояние да пресекат. Това щеше да ни е първата защитна линия и дори да не се окажеше сто процента ефективна, сградите щяха да ни създадат пълна сигурност, след като успеехме да ги завършим окончателно.
Той също така ни препоръча да се обличаме в такова облекло, в каквото предния ден се бяха облекли Джо и Камила и да свикнем да го носим при всяко излизане извън определения периметър.
Не може да се отрече, че Чарлс добре се постара. Той до голяма степен успя да омаловажи дяволското въздействие на паяците и да го замени с чувството, че те са просто необичаен вид вредители, от който човек може да се предпази, като вземе необходимите мерки и по всяка вероятност дори да победи чрез прилагане на нужната хитрост и полагане на съответния труд. Самоувереността и красноречието му бяха заразителни. Всички се заловихме за работа с подновено желание и съживено самочувствие. Вечерта Камила дойде при мен.