Камила, която си бе отклонила вниманието от залива, за да погледне голям участък паяжина по-нататък по продължението на брега, внезапно възкликна и грабна далекогледа си. Не можах изведнъж да разбера какво гледа. След това различих тънка колона, която се издигаше от бялото пространство. Човек можеше да я види единствено на синия фон на небето, а и бе толкова тънка, че просто можеше да си помисли, че така му се е сторило. Камила отхвърли глава назад, като я следваше с поглед. И аз я намерих, след като си вдигнах далекогледа и открих следите й, които се издигаха до неимоверни височини, но не можах нищо да разбера. Почудих се за момент дали не е пара от топлия извор, но почти веднага разбрах, че ако беше така, тя щеше да се разпръсне след около трийсетина метра разстояние. След това забелязах друга подобна на пара колона, която се издигаше малко по-натам. Тя показваше ясно различима извивка на около триста метра височина, но продължаваше да се издига далеч по-високо. По-подробно разглеждане с далекогледа ни разкри още три по-далечни колони, както и следи от други такива, за които не можех да съм съвсем сигурен. Свалих далекогледа си и отново погледнах бялото покритие.
— Трябва да сме сбъркали. Не може да е паяжина; това е нещо, което се изпарява — рекох.
Камила поклати глава.
— Точно паяжина е. А онова, което виждаш ей-там — тя посочи най-близката от колоните — е емиграция. Паяци за износ. Намерили са термичен източник и се издигат с него. Милиони бебета паяци се отправят по света.
Недоверчиво отвърнах:
— Но паяците не могат да летят!
— Бебетата паяци могат при определени условия. Паяжината е нещо прекрасно. Чел ли си някога "По пътя на кораба „Бигъл“? Как се събудили една сутрин на повече от сто и шейсет километра разстояние от сушата и намерили цялата палуба и мачтите, покрити с малки паячета? Това, което правят при хубав топъл ден е да се изкатерят до някоя висока точка — до върха на дърво или храст, или дори до върха на стрък трева, да изпредат няколко сантиметра копринена паяжина и да чакат. Рано или късно коприната се поема от някое горещо течение и ги издига. Те се изкачват нагоре с топлия въздух, точно както прави и безмоторният самолет. Може да ги издигне на височина около шест хиляди метра и повече. Ето това става там в момента.
Погледнах към изпаряващите се колони и се опитах да си представя всичко това. Милиони и милиони бебета-паячета, които се втурват в космоса, разчитайки на шанса вятърът да ги отнесе към нови земи.
— Всичките ще паднат в морето — рекох.
— Деветдесет и девет цяло и деветдесет и девет процента ще паднат — съгласи се тя, — но какво значение има това при плодовитостта им? Някои от тях ще оцелеят и ще дадат живот и на други. — Тя отново погледна към колоните. — За щастие се издигат нависоко и посоката на горния въздух е на изток. Това трябва да е преобладаващата посока на вятъра при тези условия, която ги отнася надалеч от нас, в противен случай досега целият остров да е покрит с тях.
Като спряхме да говорим, зърнах движение в края на едно парче открита земя вляво от нас. И Камила го забеляза. От избуялата трева се появи група паяци и се запъти насреща ни. Тръгнах да ставам, но тя ме спря.
— Не мърдай и те няма да ни забележат. Спомни си за рака — рече и продължи спокойно и самоуверено да ги наблюдава как се приближават. Завиждах на спокойствието й и далеч не го споделях.
Трябва да имаше по триста или четиристотин паяка в група. Беше първата ни възможност да ги наблюдаваме толкова отблизо, когато се движат и на практика не са заангажирани в план за нападение. Дори и при това положение бе трудно да се различат отделните паяци. Придвижваха се толкова еднообразно, бяха се скупчили толкова близо един до друг, че бе трудно да се види как намират място да си движат краката. Дори и отблизо създаваха впечатление за едно общо тяло, което плавно се носеше по брега.
Седяхме точно на пътя им. Ако бях сам, досега хиляда пъти да съм се махнал оттам. Камила, която бе по-близо до тях от мен, просто продължи да ги наблюдава с интерес.
Цялата група внезапно спря на около десет сантиметра от крака й. Това ми напомни за рота войници, които при дадена команда спират изведнъж. По всяка вероятност първите паяци бяха доловили миризмата на инсектицида и им се бе сторила неприятна. След моментна пауза цялата група направи ляв завой и замарширува, като продължи да се придържа на разстояние десетина сантиметра от крака й, докато не отмина ботуша. След това направиха десен завой и продължиха пътя си.