Наблюдавахме ги как изчезват зад един нисък храст от другата страна.
— Е, добре! Значи са чудесно дисциплинирана група — рече Камила.
Пак вдигна далекогледа и поднови проучването на брега по-долу, като наблюдава известно време най-близката група. Тя все още бе активна, очевидно без някаква определена цел. След като ги гледа в продължение на няколко минути, Камила заяви:
— Копаят. Изгребват кухина.
И аз погледнах натам. Май беше права. Сега имаше понижена към едната страна наклонена купчина пясък, която не бях забелязал преди. Но все още не можех да разбера с каква цел го правят. Имаше твърде огромно количество паяци, които щъкаха из изкопа насам-натам, за да мога ясно да видя какво точно става. След малко Камила свали далекогледа с въздишка.
— Значи така — рече тя.
— Какво става? — запитах.
— Яйца на костенурка. Това търсят — ми обясни и се замисли. След малко вдигна далекогледа си към обвитата с мъгла гора. — Чудя се какво ли е там? — промърмори. — Видели са сметката на птиците, по всяка вероятност първо са изяли яйцата им и след това самите птици, изцяло са унищожили насекомите. Убили са всичко, което се движи или пълзи. Сигурно сега вече е останало твърде малко за ядене и са започнали да се изяждат един друг. Оцеляването на най-способните, чрез отмъщение! Били са принудени да обиколят целия морски бряг, за да си търсят храна. Чудя се колко още им остава преди да се научат да ловят риба?
— Или да си строят лодки? — подметнах аз.
— Не, говоря съвършено сериозно. Научили са се да си плетат паяжини, за да могат да ловят летящи насекоми. Копринената паяжина на паяка е удивително творение. Тя може да се изтъче в мрежи, които да ловят риба.
— Стига вече — рекох аз. — Помисли за силата, с която се мятат рибите!
— Помисли и ти за силата на изтъканата коприна или коприненото въже — в основни линии се състоят от една и съща материя. — Тя поклати глава. — Няма причина това да не се случи, в действителност от всичко, което видяхме днес, даже е много вероятно, както и много други неща… Не допускам да си схванал всички неща, които се подразбират от само себе си и са включени във видяното досега. Но можеш да ми вярваш, че думата „революционно“ е твърде слаба, за да определи това развитие тук. Разбираш ли, паяците съществуват от много отдавна. Тук са от много милиони години. Развили са се толкова рано, че до скоро предците им са ни били до голяма степен непознати; като че ли винаги са били тук, непроменени и непроменящи се. Те са плодовити, но толкова често се повтарят, че естествоизпитателите са ги пренебрегвали. Произходът им е толкова древен, че те почти не са привличали интереса към себе си, тъй като на учените им се е струвало, че няма да стигнат доникъде. Били са приключили с развитието си, завършена разновидност, без в тях да останат сили за още еволюция. Живели са изолирано от главния поток на еволюиращия живот. Реликви на по-ранен свят, и все пак продължаващи да съществуват и в нашия. Продължили са да оцеляват и да се възпроизвеждат от далечното минало досега, като са преминали през ерата на динозаврите, през епохата на бозайниците и все пак са били в състояние да останат непроменени, всеки път са били в състояние да си създадат начин на живот и да си изкарат прехраната, независимо как се е променял светът около тях. Ала най-любопитното е, че не са остарели. Не показват никакви признаци на атрофия или застаряване като разновидност. Сега ми идва наум, че не може да се смята за гарантирана неспособността им да еволюират по-нататък просто, защото не са го направили. Не може ли да се приеме, че не им е било нужно да се развиват? В края на краищата, животът им толкова малко влияе на другите разновидности, с изключение на насекомите, а те лесно могат да се защитят срещу тях. Не се е появила голяма заплаха, която да ги предизвика, защо следователно им е било нужно да се развиват? Те почти съвършено са се приспособили към околната си среда; нямат никакъв импулс, за да се развиват повече. Справят се съвсем добре такива, каквито са. Повечето разновидности трябва или да се развиват, или, ако не могат, дегенерират. Но паяците не са дегенерирали. Тогава може би те не са загубили силата си да еволюират. Просто така добре са се приспособили, че не им се е наложило да се променят. Силата им е стояла неизползвана, но е възможно все още да се намира в латентно състояние.
— Не съм достатъчно запознат с тези неща — рекох аз. — Звучи като правдоподобен аргумент. Главното срещу всичко това, което ме поразява, е наличието на доказателства, че тези паяци са еволюирали. Ти самата ни каза, че на външен вид изглеждат напълно нормални и обикновени.