Малко преди да излезем от изпълнения с паяци район направих още едно откритие. Погледът ми бе привлечен от мъхесто петно между стъблата на растенията, точно отдясно на пътеката, по която вървяхме. Раздалечих долните листа на храстите, за да погледна по-отблизо. Бе голям плъх, поне бе бил; сега не представляваше нищо повече от тленните останки на плъх. Изсъхнала, покрита с мъх кожа, празна и сбръчкана върху скелет, който бе оставен оглозган и съвсем изчистен…
Погледахме го известно време, без да промълвим нито дума.
ГЛАВА ШЕСТА
Същата вечер се събрахме с Уолтър и Чарлс, като ги запознахме с резултатите от проучванията ни. Чарлс бе притеснен от описанието на начина, по който паяците пресичат дефилето, но не до такава степен, че да се откаже от идеята си за създаване на гранична зона.
— Пресичането й в тази посока ще зависи от това накъде духа вятърът — изтъкна той. — Струва си да се опита като земна защита. Тук май най-често духа източен вятър. Специално ще наблюдаваме дали вятърът няма да промени посоката си.
Камила кимна, но със съмнение.
— Зависи от броя им — рече тя. — По всяка вероятност имаме насреща си няколко скитащи групи. Може да се измисли някаква горяща факла, която да им хвърлим насреща, но ако те се изправят срещу нас в групи от хиляди и се наредят покрай периметъра ни, няма да ни е възможно да наблюдаваме едновременно всеки метър по продължението му. Просто не разполагаме с достатъчно хора за целта.
Чарлс кимна в знак на съгласие.
— В такъв случай трябва да разчистим местността от храсти и дървета чак до другата страна на действителната зона — предложи той. — Ако не разполагат с възвишение, не могат да понесат паяжината си през нея, за да започнат. Но — продължи, — думите ви за горящата факла огън ми напомниха, че днес си мислех, че най-добрият метод би бил да изгорим пояс земя точно от страната на населения с паяци район, за да спрем по-нататъшното им разпространение в тази посока. Човек не може да предвиди колко ефективно може да се окаже подобно действие, но допускам, че известно време ще ги задържи настрана, освен дето ще убие доста от тях. Западният вятър ще действа в наша полза за целта. В действителност, ако успеем да поддържаме достатъчно голяма огнева линия, не виждам никакви причини тя да не се разпростре и да изгори и опустошената от паяците част от острова. В края на краищата първите колонизатори изгорили случайно по-голямата част от остров Мадейра, като в продължение на седем години не успели да изгасят огъня.
— Мадейра — намеси се Камила, — е бил пълен със субтропична растителност и дървета. Не виждам начин това място да изгори така. И все пак може би си струва да се опита. Дори и да изгасне, все пак няма начин да не освободи зона, която да ги отблъсне.
Най-накрая се реши ние с Камила отново да излезем на следващия ден, за да проучим подходяща линия, по продължение на която да запалим огън. Грубо казано, идеята бе да започнем от пътеката, изчистена от изследователската група и да я продължим с още около километър и половина, в случай че теренът се окажеше подходящ, или докъдето можехме да стигнем от мястото, на което изследователската група се бе натъкнала на паяците, после трябваше да завием наляво и да започнем да разчистваме нова пътека, успоредна на бреговата линия, като след това я разширим и от лявата страна.
— Съжалявам, че на този етап още не мога да ви отпусна помощ — ни каза Чарлс, — но приоритетът ни в момента е да издигнем и довършим окончателно основната сграда. Когато всички знаят, че има безопасно място, на което да могат да се оттеглят в случай на нужда, това до голяма степен ще ги успокои. Сега половината се страхуват да си легнат от страх да не се събудят и да открият, че са нападнати от паяци. Но след като свършим това, ще можем малко да си починем и да ви отделим част от тях, за да ви помогнат. При всички случаи това прилича на временно успокояване на страстите и няма смисъл отново да ги разбуждаме, докато не се появи основателна причина. Но ако започнете да разчиствате пътеките, те ще маркират нужната линия, за да е готова, когато й дойде времето.
В ъгълчетата на устните на Камила се бе появила лека усмивка.
— Това, което Чарлс всъщност иска да каже, е — поясни тя, — че никой не изгаря от желание ненужно да се доближи до територията на паяците. — Камила поклати глава. — Богоподобни хора — е да, е да — промърмори тя, след което се обърна към мен. — А ти какво ще кажеш за всичко това, Арнолд?
— Нямам нищо против да призная, че тази сутрин за малко да се разплача. Но що се отнася до опознаването на врага ни, денят бе особено поучителен. Да, ще дойда с теб — твърдо отсякох аз.