— Петстотин лири! — извика сър Раулънд действително стреснат. Той отиде до бюрото. — Мили Боже! — продължи след това: — Дори на Панаира на търговците на антики не мисля, че нещо е стигало такава цена. То наистина е приятна вещ, но едва ли е толкова ценно.
Хюго отиде при него до бюрото, а в това време Пипа се върна в стаята.
— Още съм гладна — оплака се тя.
— Не си — твърдо каза Клариса.
— Гладна съм — настоя Пипа. — Мляко, шоколадови бисквити и един банан не засищат коя знае колко. — Тя се замъкна до креслото и се строполи в него.
Сър Раулънд и Хюго все още съзерцаваха бюрото.
— Наистина е хубаво бюро — забеляза съм Раулънд. — Истинска антика, предполагам, на едва ли ще представлява такъв огромен интерес за колекционерите. Съгласен ли сте, Хюго?
— Да, но може би има някъде тайно чекмедже с диамантена огърлица — предположи шеговито той.
— Наистина има тайно чекмедже — намеси се Пипа.
— Какво? — извика Клариса.
— Намерих на пазара една книга, в която пише всичко за тайните чекмеджета в старинните мебели — обясни Пипа. — Затова огледах бюрата и всички вещи в къщата. Обаче само това си има тайно чекмедже. — Тя стана от креслото. — Елате — подкани ги тя, — ще ви покажа!
Тя отиде до бюрото и отвори една от преградките. Когато Клариса се приближи и се надвеси над канапето да гледа, Пипа плъзна ръка в преградката.
— Виждате ли — каза тя, — това го издърпваме навън и отдолу има нещо като малко резенце.
— Хм! — изсумтя Хюго. — Не бих казал, че е кой знае колко тайно.
— О, ама това не е всичко — продължи Пипа. — Натискате това нещо отдолу… и се подава едно малко чекмедженце. — Тя отново онагледи думите си и действително от бюрото навън се подаде едно чекмедженце. — Видяхте ли?
Хюго взе чекмеджето и извади отвътре някакво листче.
— Опа! — извика той. — Какво ли ще е това? — Той зачете на глас: — „Преметнах те!“
— Какво? — извика сър Раулънд, а Пипа избухна в неудържим смях.
Другите се присъединиха към нея, докато сър Раулънд шеговито я раздруса, а тя пък на свой ред се престори, че го удря с юмрук и сетне се похвали:
— Аз го сложих там!
— Ах, ти, мискинче такова! — каза сър Раулънд и й разроши косата. — Същата си като Клариса с нейните глупави номерца!
— Всъщност — каза Пипа — вътре имаше плик с автограф на кралица Виктория. Чакайте, ще ви покажа. — Тя се втурна към лавиците с книги, докато Клариса отиде до бюрото, пъхна обратно чекмеджето и затвори преградката.
Пипа отвори малка кутийка, която се намираше върху една от по-долните лавици с книги, извади стар плик, в който имаше три хартиени изрезки и ги показа на присъстващите в стаята.
— Автографи ли колекционираш, Пипа? — попита я сър Раулънд.
— Не точно — отговори Пипа. — Само между другото. — Тя подаде на Хюго една от изрезките, който я разгледа набързо и я прехвърли на сър Раулънд.
— Едно момиче в училище колекционира марки, а брат й има убийствена колекция — каза Пипа. — Миналата есен решил, че е попаднал на една марка, която видял във вестника… шведска или нещо подобно, която струвала стотици лири — докато говореше, тя подаде другите два автограф и плика на Хюго, който пък ги даде на сър Раулънд. — Братът на моята приятелка страшно се зарадвал — продължи Пипа — и занесъл марката на някакъв търговец. Търговецът обаче му казал, че тя не била това, което той си мислел, въпреки че била много хубава. Все пак му дал за нея пет лири.
Сър Раулънд подаде двата автографа на Хюго, който пък ги върна на Пипа.
— Пет лири е много добре, нали? — попита Пипа и Хюго изсумтя в знак на съгласие.
Пипа погледна автографите.
— Колко, според вас, струва автограф на кралица Виктория? — зачуди се тя гласно.
— Между пет и десет шилинга, мисля — кая й сър Раулънд, докато оглеждаше плика, който все още държеше.
— Тук има автографи на Джон Ръскин и Робърт Браунинг — информира ги Пипа.
— Боя се, че и те не са особено ценни — рече сър Раулънд, подавайки другия автограф и плика на Хюго, който ги върна на Пипа и съчувствено промърмори:
— Съжалявам, скъпа. Май не е кой знае какво, нали?
— Ех, да имах на Невил Дюк и Роджър Банистър! — прошепна замислено тя. — Тези исторически личности са умряла работа. — Тя прибра плика и автографите в кутията и после тръгна към вратата на преддверието. — Клариса, може ли да видя дали в килера не са останали още бисквити? — попита Пипа с надежда.