— Какво Хенри? — попита Клариса и се зае с оправянето на възглавничката върху едно кресло.
Джереми втренчено я погледна.
— Не мога да си представя защо изобщо сте се омъжили за него — отвърна той, събирайки целия си кураж. — Той е доста по-възрастен от вас, с дъщеря, която е ученичка. — Джереми се облегна на креслото, като все така не откъсваше поглед от нея. — Той несъмнено е прекрасен човек, но като си помисля, че е от онези пуяци, които само си придават важност. Държи се точно като надут пуяк. — Той млъкна, очаквайки някаква реакция. Когато такава не последва, продължи: — Скучен е като прочетен вестник!
Тъй като тя все още не казваше нищо, Джереми опита отново:
— И няма никакво чувство за хумор — измърмори кисело той.
Клариса го погледна, усмихна се, но пак не каза нищо.
— Сигурно смятате, че не бива да говоря така — извика Джереми.
Клариса приседна на крайчеца на една табуретка.
— О, нямам нищо против — каза му тя. — Говорете си спокойно.
Джереми отиде да седне до нея.
— Значи разбирате, че сте направили грешка — попита нетърпеливо той.
— Само че не съм направила грешка — гласеше едва чутият отговор на Клариса. После, за да го подразни, добави: — Да не би да ми правите някакви неприлични предложения, Джереми?
— Определено — гласеше бързият му отговор.
— Колко мило — възкликна Клариса. Тя го смушка с лакът. — Продължавайте!
— Мисля, че знаете какво изпитвам към вас, Клариса — някак тъжно изрече Джереми. — Но вие просто си играете с мен, нали? Флиртувате. Това е просто една от вашите игрички. Скъпа, не можете ли да бъдете сериозна поне веднъж?
— Сериозна ли? Че какво му е хубавото на това да си сериозен? — отговори Клариса. — И без друго на света има достатъчно сериозни неща. Аз обичам да се забавлявам и бих искала всички около мен да правят същото.
Джереми унило се засмя.
— Щях да се забавлявам много повече в този момент, ако бяхте сериозна с мен — заяви той.
— О, я стига! — игриво му заповяда тя. — Разбира се, че се забавлявате. Ето ви тук — гостувате ни за уикенда заедно с моя прекрасен кръстник Роли. А също и милият стар Хюго, дошъл тази вечер за по едно питие. Двамата с Роли са много забавни. Не можете да отречете, че се забавлявате.
— Разбира се, че се забавлявам — призна Джереми. — Но не ме оставяте да ви кажа това, което наистина искам.
— Не ставайте глупав, скъпи — отвърна тя. — Знаете, че можете да ми кажете всичко, което пожелаете.
— Наистина ли? Сериозно ли говорите? — попита той.
— Разбира се.
— Много добре тогава — каза Джереми, стана от табуретката и застана с лице към нея. — Обичам ви — заяви той.
— Много се радвам — отговори жизнерадостно Клариса.
— Това е възможно най-лошият отговор — оплака се Джереми. — Трябваше да кажете: „Съжалявам“ със сериозен, пропит със съчувствие глас.
— Но аз не съжалявам — настоя Клариса. — Възхитена съм. Харесва ми хората да ме обичат.
Джереми отново седна до нея, но се извърна настрани. Сега той изглеждаше дълбоко нещастен. След като го погледа известно време, Клариса попита:
— Бихте ли направили всичко за мен?
Джереми се обърна към нея и пламенно каза:
— Знаете, че бих. Всичко. Абсолютно всичко — изрече той.
— Наистина ли? — попита Клариса. — Да допуснем, например, че убия някого, бихте ли ми помогнали… не, трябва да спра! — Тя стана и направи две-три крачки.
Джереми погледна Клариса в очите.
— О, продължете! — настоя той.
Тя направи малка пауза и сетне започна да говори:
— Преди малко ме попитахте дали не се отегчавам тук, в провинцията.
— Да.
— Е, предполагам, че донякъде… да — призна тя. — Или по-скоро бих се отегчавала, ако не беше моето тайно хоби.
Джереми изглеждаше озадачен.
— Тайно хоби ли? Какво е то? — попита я той.
Клариса пое дълбоко дъх.
— Разбирате ли, Джереми — започна тя, животът ми винаги е бил щастлив и спокоен. Никога не ми се е случвало нищо вълнуващо, затова започнах да играя на една измислена от мен малка игра. Наричам я „Да допуснем“.
Джереми изглеждаше озадачен.
— „Да допуснем“?
— Да — отвърна Клариса и закрачи из стаята. — Казвам си, например, „Да допуснем, че някоя сутрин слизам долу и намирам в библиотеката труп, какво бих направила тогава?“ Или „Да допуснем, че някои ден се появи жена и ми каже, че тя и Хенри тайно са се били оженили в Константинопол и че нашият брак е незаконен, какво бих й казала тогава?“ Или „Да допуснем, че последвам зова на сърцето си и стана известна актриса.“ Или „Да допуснем, че трябва да избирам между това да изменя на родината или да видя как застрелват Хенри пред очите ми.“ Разбирате ли какво имам предвид? — Тя изведнъж се усмихна на Джереми. — Или дори… — Клариса седна в креслото. — „Да допуснем, че избягам с Джереми, какво би станало тогава?“