— Какво правехте с тази възглавница, когато влязох в стаята? — попита тя.
Той се изсмя.
— Казах ви. Завивах краката на Пипа. Бяха студени.
— Така ли? Наистина ли това щяхте да направите? Или щяхте да притиснете възглавницата към устата й?
— Клариса! — възмутено извика той. — Какви нелепости говорите!
— Бях сигурна, че никой от нас не е убил Оливър Костело. И така твърдях пред всички — припомни си Клариса. — Но един от нас е имал такава възможност. Вие. Вие сте вървели сам към голф клуба. Можели сте да се върнете в къщата и да влезете в библиотеката през френския прозорец, който преди това сте оставили отворен. Освен това стикът ви за голф все още е бил у вас. Разбира се. Точно това е видяла Пипа. И това е имала предвид, когато каза: „Онова нещо за голф, каквото имаше Джереми“. Значи тя ви е видяла.
— Това са невероятни глупости, Клариса — възрази Джереми, като направи несполучлив опит да се разсмее.
— Не, не са — настоя тя. — И след като сте убили Оливър, сте се върнали в клуба и сте позвънили в полицията, така че те да дойдат тук, да открият трупа и да решат, че съм го убила аз или пък Хенри.
Джереми скочи на крака.
— Какви отвратителни глупости! — извика той.
— Не са глупости. Истина е. Зная, че е истина — възкликна Клариса. — Но защо? Ето това не разбирам. Защо?
Те стояха и напрегнато се гледаха един друг известно време. После Джереми въздъхна дълбоко и извади от джоба си плика, в който бяха автографите. Показа го на Клариса, но не й позволи да го вземе.
— Ето защо — каза й той.
Клариса бързо го погледна.
— Това е пликът, в който бяха автографите — рече тя.
— На него има марка — тихо поясни Джереми. — Тя е от марките, при които е била допусната грешка. При тази е сбъркан цветът. Една такава от Швеция миналата година се продаде за четиринадесет хиляди и триста лири.
— Значи това било — прошепна Клариса и отстъпи назад.
— Селън се е сдобил с тази марка — продължи Джереми — и писа за нея на моя шеф — сър Кенет. Но аз бях този, който отвори писмото. Дойдох тук, видях се със Селън и… — той направи пауза.
Клариса довърши вместо него:
— … и сте го убили.
Джереми кимна, без да каже нищо.
— Но не сте могли да намерите марката — предположи гласно Клариса и отстъпи от него.
— Пак познахте — призна Джереми. — Не беше в магазина, затова реших, че ще е някъде тук, в неговата къща. — Той тръгна към Клариса, а тя продължи да отстъпва назад. — Тази вечер си помислих, че Костело ме е изпреварил.
— И затова убихте и него — каза Клариса.
Джереми кимна отново.
— А сега щяхте да убиете и Пипа! — ахна тя.
— Защо не? — попита той иронично.
— Не мога да повярвам! — каза Клариса.
— Скъпа моя Клариса, четиринадесет хиляди лири са доста пари — отбеляза той и се усмихна извинително, но в същото време усмивката му вдъхваше ужас.
— Но защо ми разказахте всичко това? — попита тя, едновременно озадачена и уплашена. — Нима изобщо сте допускали, че няма да отида в полицията?
— Вие наговорихте толкова много лъжи, че изобщо няма да ви повярват — отговори безцеремонно той.
— О, напротив, ще ми повярват.
— Освен това — продължи Джереми, като пак се приближи до нея, — няма да имате тази възможност. Ниш мислите, че след като съм убил двама души, ще ми е трудно да убия и трети? — Той хвана Клариса за гърлото, а тя изкрещя.
Глава двадесет и втора
Писъкът на Клариса предизвика моментална реакция. Сър Раулънд влезе бързо откъм преддверието и едновременно с това запали лампите на стените, докато полицаят Джоунс се втурна в стаята откъм френските прозорци, а инспекторът излезе забързан от библиотеката. Той сграбчи Джереми за ръката.
— Добре, Уоръндър. Чухме всичко, благодаря — заяви той. — А ето го и доказателството — добави после. — Дайте ми този плик!
Клариса отиде зад канапето и се хвана за гърлото, а Джереми подаде плика на инспектора и хладно отбеляза:
— Значи това е било капан? Много хитро!
— Джереми Уоръндър — рече инспекторът. — Арестувам ви за убийството на Оливър Костело и трябва да ви предупредя, че всичко, което кажете, може да се използва срещу вас.
— Спестете си думите, инспекторе — гласеше спокойният отговор на Джереми. — Нищо няма да кажа. Струваше си рискът, но трикът просто не проработи.
— Отведи го — нареди инспекторът на полицай Джоунс, който хвана Джереми за ръка.