— Какво стана, мистър Джоунс? Да не сте си забравили белезниците? — студено попита Джереми, когато полицаят изви дясната му ръка зад гърба и го забута към френските прозорци. Сър Раулънд поклати тъжно глава, докато го проследяваше с поглед и после се обърна към Клариса:
— Добре ли сте, скъпа моя? — попита той загрижено.
— Да, да, добре съм — отвърна някак задъхано Клариса.
— Изобщо не съм искал да ви излагам на такъв риск — извини се в отговор сър Раулънд.
Тя проницателно го погледна.
— Вие знаехте, че е Джереми, нали? — попита тя.
Инспекторът също се обади:
— Но как се сетихте за марката, сър?
Сър Раулънд се приближи до инспектор Лорд и взе от него плика.
— Ами, инспекторе — започна той, — нещо ми просветна, когато тази вечер Пипа ми даде плика. После прочетох в „Кой кой е“ за работодателя на младия Уоръндър — сър Кенет Томсън, — че бил колекционер на марки и подозренията ми се потвърдиха. А сега, когато той има нахалството да прибере плика под носа ми, разбрах, че съм бил прав.
Сър Раулънд върна плика на инспектора.
— Много внимавайте с това, инспекторе. Навярно ще разберете, че е изключително ценен и то не само като улика.
— Преди всичко е улика — отговори инспекторът. — И един изключително порочен млад престъпник ще сърба попарата, която сам надроби. — Той тръгна към вратата на преддверието и продължи: — Все пак още не сме намерили трупа.
— О, нищо по-лесно от това, инспекторе — успокои го Клариса. — Намира се в едно легло на горния етаж.
Инспекторът се обърна и неодобрително я изгледа.
— Ама, наистина, мисис Хейлшъм-Браун… — започна той, само за да бъде прекъснат от Клариса:
— Защо никои никога не ми вярва? — извика жално тя. — Там е. Идете и ще видите, инспекторе. Под валчестата възглавница, на леглото. Мис Пийки го сложила там, опитвайки се да бъде полезна.
— Опитвайки се да бъде… — инспекторът не довърши, изгубил ума и дума. Той отиде до вратата, обърна се и укорително каза: — Знаете ли, мисис Хейлшъм-Браун, вие доста ни затруднихте тази вечер, като ни разказахте всичките тези опашати лъжи. Предполагам, защото сте мислели, че го е извършил съпругът ви и сте искали да го прикриете. Но не трябваше да го правите, мадам. Наистина не трябваше. — Като поклати за последно глава, той излезе от стаята.
— Е! — възмутено извика Клариса и се обърна към канапето. — О, Пипа… — сети се после тя.
— Най-добре да я сложим в леглото — посъветва я сър Раулънд. — Сега вече е в безопасност.
Като разтърси леко детето Клариса нежно каза:
— Хайде, Пипа. Сънчо дойде. Време е да си лягаш.
Пипа се изправи и се поколеба.
— Гладна съм — промърмори тя.
— Да, да, сигурна съм в това — увери я Клариса и я поведе към вратата. — Хайде, да идем да видим какво ще намерим.
— Лека нощ, Пипа — извика сър Раулънд след нея и беше възнаграден с казаното през прозявка „Лека!“ на Пипа. Двете с Клариса излязоха от стаята. Той седна на масата за бридж и започна да прибира картите в калъфчето им, когато в стаята влезе Хюго.
— И таз добра! — извика Хюго. — Никога не бих повярвал. Точно младият Уоръндър. Виждаше ми се съвсем свестен младеж. Образован. Познава все видни личности.
— Но беше готов да убие човек заради четиринадесет хиляди лири — меко отбеляза сър Раулънд. — Това се случва понякога, Хюго, с хора от всички прослойки на обществото. Човек може да е привлекателен и в същото време напълно безнравствен.
Мисис Браун, бивша мис Пийки, подаде глава през вратата.
— Мислех да ви уведомя, сър Раулънд — заяви тя с познатия гърмящ глас, — че трябва да придружа полицаите до управлението. Искат да ми вземат показанията. Не им хареса номерът, който им изиграх. Боя се, че ще ме понахокат. — Тя избухна в смях, дръпна се назад и затръшна вратата.
Хюго остана да гледа към вратата, после отиде при сър Раулънд на масата за бридж.
— Знаете ли, Роли, все още не ми е съвсем ясно — призна той. — Мис Пийки всъщност мисис Селън ли е била или пък мистър Селън е бил мистър Браун? Или пък обратното?
Отговорът на сър Раулънд му беше спестен от инспектора, който влезе в стаята, за да си вземе шапката и ръкавиците.
— Вдигаме вече трупа, господа — уведоми ги той и направи пауза, преди да добави: — Сър Раулънд, имате ли нещо против да посъветвате мисис Хейлшъм-Браун, че ако и друг път така си измисля пред полицията, някой ден ще се забърка в истинска каша.