— Знаеш ли нещо интересно за паяците? — попита го тя. — Женските изяждат мъжките. — Тя почеса врата му с пръсти.
— По-скоро аз теб ще изям — страстно отговори Хенри и я целуна. Внезапно звънецът на вратата иззвъня.
— Сър Джон! — ахна Клариса и сепнато се дръпна от Хенри, който извика едновременно с нея:
— Мистър Джоунс!
Клариса го побутна към вратата.
— Иди и отвори — нареди тя. — Аз ще оставя кафето и сандвичите в преддверието, а ти можеш да ги внесеш тук, когато сте готови. Разговорите на високо равнище могат вече да започват. — Тя му прати въздушна целувка с ръка. — Успех, скъпи!
— Успех! — отговори Хенри. Той тръгна да излиза, но после се обърна. — Искам да кажа, благодаря. Чудя се кой ли е пристигнал пръв? — Той припряно закопча сакото си и си оправи вратовръзката, докато бързаше към вратата.
Клариса взе двете чинии и тръгна да излиза през вратата към преддверието, но спря, когато чу гласа на Хенри, който сърдечно казваше:
— Добър вечер, сър Джон!
Поколеба се за миг, сетне бързо отиде до тайника зад лавиците и натисна лоста. Вратата се отвори и тя се шмугна вътре.
— И Клариса напуска сцената мистериозно — патетично издекламира тя с драматичен шепот и изчезна в тайника миг преди Хенри да въведе в гостната премиер-министъра.