Затова сега опита със заповеди и въпроси към Айнщайн на испански, но кучето го гледаше глупаво и махаше опашка, без да отговаря. А когато настойчиво повтаряше думите си на този език, ретривърът вирваше глава и бафкаше, сякаш искаше да го попита дали не се шегува. Ако кучето действително виждаше телепатично в човешката глава някакви образи на думите, то, разбира се, би могло да ги възприема независимо на какъв език са изразени.
— Поне не чете мисли — беше казал Травис. — Слава Богу — и неговият гений си има граници!
Ден след ден Нора седеше на пода във всекидневната на Травис или в двора, обясняваше на Айнщайн азбуката, опитваше се да му помогне да разбере как от тези букви се образуват думите и как написаното съответства на говореното, което той вече разбираше. От време на време, когато Нора беше уморена от учителските си усилия, Травис я сменяше, но повечето време просто седеше някъде наблизо и четеше, като отбелязваше, че търпението на учител не му е присъщо.
Тя използва една тетрадка с лесно обръщащи се страници, свързани с телена спирала, за да приготви специално за кучето неговата първа читанка. На всяка лява страница залепи картинка, изрязана от списание, а отдясно написа с печатни букви името на предмета, изобразен отляво — все много прости думи: дърво, кола, къща, мъж, жена, стол… Айнщайн седеше до нея, гледайки съсредоточено в читанката, а тя показваше първо картинката, после думата и я повтаряше многократно.
В последния ден на юни Нора разпръсна по пода стотици картинки без надписи.
— Пак ще се изпитваме — каза тя на Айнщайн. — Хайде да видим дали ще се справиш по-добре, отколкото в понеделник.
Айнщайн се изправи гордо, изду гърди и вдигна гордо глава, като че ли изпитваше голяма увереност в своите способности.
Травис седеше в креслото и ги наблюдаваше. Обади се оттам:
— Ако не издържиш изпита, рошава муцуно, ще те сменим с някой пудел, който умее да се превърта, да се преструва на умрял и да моли за вечерята си.
Нора остана доволна, че Айнщайн не обърна никакво внимание на Травис.
— Моментът не е подходящ за шеги — напомни тя.
— Разбрах грешката си, госпожа учителко — каза Травис.
Нора вдигна с ръка картонче, на което пишеше с печатни букви „дърво“. Ретривърът безпогрешно отиде до снимката на бор и го показа с докосване на муцуна. Когато тя вдигна надписа „кола“, той постави лапа върху образа на кола, после му показа „къща“ и той подуши изображението на голяма провинциална вила. Изпробваха познанията на кучето с петдесет написани думи и при всяка то намираше точното съответствие сред снимките. Нора беше въодушевена от неговия напредък, а самият Айнщайн не спираше да върти опашката си.
Травис забеляза скептично:
— Е, добре, Айнщайн, но все още си адски далеч от четенето на Пруст.
Изтормозена от отношението на Травис към нейния блестящ ученик, Нора каза:
— Той се справя много добре. Страхотно. Не можеш да очакваш, че за една вечер ще се научи да чете книги на университетско равнище. Даже учи всичко много по-бързо от дете.
— Тъй ли?
— Да, точно тъй! Много по-бързо от дете.
— Е, тогава значи заслужава две кучешки бисквитки.
Айнщайн незабавно се втурна към кухнята, за да донесе кутията „Милк-Боун“.
2
Лятото малко по малко се изнизваше, а Травис бе все по-учуден от бързия напредък на Нора в обучението на Айнщайн по четене.
До средата на юни те преминаха от собственоръчно направената читанка към илюстровани книжки за деца от доктор Сюс, Морис Сендък, Фил Паркс, Сюзи Бодъл, Сю Дриймър, Мърсър Мейър и много други. Изглеждаше, че Айнщайн безкрайно харесва всичките истории, но любимите му бяха от Паркс и особено — по причина, която ни Нора, ни Травис можаха да разберат — книжките за чаровната Жабка и Жабока от Арнолд Лоубъл. Връщаха се от градската библиотека с много книги под мишница, а освен това купуваха цели връзки от книжарницата.
Отначало Нора ги четеше на глас, движейки внимателно показалец под всяка произнесена дума, а Айнщайн следеше с очи, приведен към книгата с цялото си внимание. После започна просто да държи книжките отворени пред него без да му чете на глас, а само обръщаше страницата, когато кучето започнеше да вие тихо или дадеше друг знак, че е свършило тази част на текста и е готово да продължи на следващата страница.