Желанието на Айнщайн да седи с часове, вперил поглед в книгите, доказваше, че той наистина ги чете, а не само разглежда шарените картинки. Въпреки това Нора реши да проверява дали е запомнил съдържанието на някои истории, като му задаваше доста въпроси от сюжета.
След като Айнщайн прочете „С Жабката и Жабока цяла година“, Нора затвори книжката и му каза:
— Много добре. А сега отговаряй с „да“ или „не“ на моите въпроси.
Бяха в кухнята, където Травис приготвяше ястие от картофи и сирене, а Нора и Айнщайн седяха на столове до кухненската маса. Травис остави за малко готвенето, за да види как кучето се справя с изпита.
Нора го попита:
— Първо — когато Жабката отишла на гости при Жабока през един зимен ден, той се излежавал в леглото и не пожелал да излезе навън. Така ли е?
Наложи се Айнщайн да се завърти върху кухненския стол за да освободи опашката си и да я завърти. Да.
Нора продължи:
— Но най-накрая тя измъкнала Жабока навън и те отишли да се пързалят с кънки.
Едно излайване. Не.
— Да се пързалят с шейни — каза тя.
Да.
— Много добре. По-късно същата година, на Коледа, Жабката направила подарък на Жабока. Какво му подарила — пуловер ли?
Не.
— Нова шейничка?
Не.
— Часовник, който да си постави на камината?
Да, да, да.
— Отлично! — похвали го Нора. — А сега ще прочетем ли още нещо? Какво ще кажеш за приказката „Чудният господин Лиско“?
Айнщайн размаха лудо опашка.
Травис на драго сърце би участвал по-активно в обучението на кучето, но виждаше колко благотворно действа на Нора напрегнатата работа с Айнщайн и затова не искаше да се намесва. Наистина, понякога се преструваше, че не вярва, поставяше под въпрос смисъла на обучението по четмо и писмо, правеше дълбокомислени забележки върху напредъка на кучето или литературния му вкус. Отрицанието в неговите закачки обаче само удвояваха решимостта на Нора да продължава уроците, да прекарва колкото може повече време с кучето и да докаже на Травис, че не е прав. Айнщайн никога не обръщаше внимание на неверието в думите му и Травис започна да подозира, че кучето проявява търпение, защото разбира играта на обратни психологически ефекти, която беше започнал.
Не беше съвсем ясно защо учителските неволи на Нора я караха да сияе. Може би защото през целия си живот не бе общувала с никого — даже с Травис или своята леля Вайълет — така активно, както с кучето, и в самия процес на тези продължителни разговори малко по малко разчупваше черупката си. Или пък й беше изключително приятно, че с усилията си успява да ограмоти кучето. Самата природа я бе дарила с щедра душа и тя обичаше да се раздава, но целият досегашен живот на отшелница не й беше дал никаква възможност да изяви тази страна на своя характер. Едва сега имаше шанс да даде нещо от себе си, отделяше енергията и времето си за кучето, и изпитваше радост от собствената си щедрост.
Травис подозираше също, че във връзката си с ретривъра тя проявява своята естествена дарба да бъде майка. Огромното й търпение бе същото като търпението на майка, отглеждаща с обич своето дете, а и често говореше на Айнщайн с такава нежност и любов, като че ли се обръща към собственото си обично чедо.
Каквато и да бе причината, Нора ставаше по-спокойна и се отпускаше, когато работеше с Айнщайн. Тя постепенно изостави своите безформени, тъмни рокли и ги замени с широки летни ризи от бяла памучна тъкан, пъстри блузи, джинси и фланелки, с които изглеждаше поне десет години по-млада. Фризира разкошната си тъмна коса в салон и този път не развали цялата прическа, когато се видя в огледалото. Започна да се смее по-често и по-живо. Когато разговаряха с Травис и срещнеше погледа му, рядко обръщаше срамежливо очи като преди. Вече не се притесняваше да го докосва, даже да сложи ръце на кръста му. Обичаше да я прегръща и приемаше целувките му без стеснение, въпреки че те си останаха целувки на неуверени влюбени ученици в началото на флирта.
На четиринайсти юли Нора научи една новина, която повиши настроението й още повече. Обадиха се от Районния адвокатски колектив в Санта Барбара, за да й кажат, че не е нужно да се явява в съда като свидетел по делото срещу Артър Стрек. Той беше преценил, че поради престъпното му минало неговият адвокат няма да успее с пледоария за невинност и войнствено отричане на обвиненията в опит за изнасилване, телесна повреда и влизане с взлом. Бе наредил на защитника си да се спазари с окръжния прокурор. По този начин адвокатът бе постигнал изоставянето на всички обвинения, освен нападението с телесна повреда, а Стрек беше получил три години затвор при условие, че трябва да излежи поне две от тях, преди да получи възможност за предварително освобождаване, и то без да прави опит за напускане на населеното място. Нора трепереше при мисълта за съдебния процес. Затова сега изведнъж се усети свободна и от радост даже се напи малко.