Междувременно упоритото издирване на Чуждия можеше да се ограничи — с някаква вероятност за успех — в незаселените територии, защото той не искаше да се показва. А и никой не би решил, че това животно е достатъчно мило, за да го прибере в къщи. Освен това можеха да проследят дирята на смъртта, оставена от Чуждия.
След убийствата в Бордо Ридж, източно от Йорба Линда, съществото бе избягало в незаселения хълмист район Чино Хилз. Оттам бе тръгнало на север към източния край на окръг Лос Анджелиз, където забелязаха присъствието му на 9 юни, в близост до малкото градче Дайъмънд Бар.
Окръжната инспекция за контрол върху дивите животни в Лос Анджелиз беше получила многобройни — и истерични — обаждания от жители на Дайъмънд Бар за нападения на диви животни над домашните им любимци. Други пък звъняха в полицията, защото мислеха, че кървавите убийства са дело на луд човек. За две нощи в градчето бяха жестоко разкъсани десетки домашни животни, а състоянието на труповете не остави никакво съмнение у Лем, че авторът на престъпленията е Чуждият.
Бяха изоставили вече от седмица надеждата тази следа да ги доведе донякъде, когато на 18 юни сутринта двама туристи на палатка в подножието на връх Джонстън, в южната част на огромната гора-национален парк се обадиха и съобщиха как са видели нещо, за което упорито твърдяха, че е „от друг свят“. Заключили се в колата си, но съществото многократно се опитвало да се докопа до тях, като дори строшило страничното стъкло с камък. За щастие, двамата имали в автомобила 32-калибров пистолет, единият стрелял по нападателя и така го пропъдил. Пресата описваше туристите като двама луди, а във вечерните телевизионни новини вечно усмихнатите водещи успяха да привлекат доста внимание с тази история.
Лем вярваше на младата двойка. Той проследи по карта възможния маршрут на Чуждия от Дайъмънд Бар до подножието на връх Джонстън, следвайки най-слабо населените райони: хълмистата местност Сан Хосе, окръжния резерват Бонели, после между Сан Димас и Глендора и оттам — в дивата планина. Трябвало е да прекоси или да мине под мостовете на три магистрали, пресичащи района, но ако е ходил през късните нощни часове, когато няма почти никакво движение, е могъл да остане незабелязан. Той прехвърли стотимата от военноморската пехота в тази част на гората и там те продължиха своето издирване в цивилни дрехи, на групи по трима или четирима.
Надяваше се, че младежите са успели да улучат Чуждия поне с един изстрел. Но около мястото на палатката не откриха никаква кръв.
Започваше да се тревожи, че Чуждият ще продължи да им убягва още доста време. Обезсърчаваше го огромната площ на гората-национален парк, северно от Лос Анджелиз.
— Голяма е почти колкото целия щат Делауеър — каза Клиф Соумз след като бяха изчислили площта й в квадратни мили по стенната карта, окачена върху дъската за служебни съобщения в кабинета на Лем. Клиф беше родом от Делауеър. Новак в Запада, той все още се учудваше като дете от гигантските размери на всичко в този край на континента. Беше също съвсем млад и носеше у себе си младежкия ентусиазъм, но оптимизмът му беше почти опасен. Домашното възпитание на Клиф бе съвсем различно от това на Лем и той изобщо нямаше чувството, че ходи по опнато въже, нито че рискува целия си живот заради някоя случайна грешка или единствен провал. Лем понякога му завиждаше.
Тогава погледна надрасканите от ръката на Клиф изчисления.
— Ако си намери убежище в планините Сан Габриъл, храни се с дивеч, доволен е от самотата и само понякога рискува да излее гнева си върху фермерите, живеещи по края на резервата… може да не го намерим никога.