Отпусна се върху пясъка, нажежен от горещото следобедно слънце и задряма. В съня си видя бременна жена с голям, объл корем, която той душеше, докато умре.
Често сънуваше как убива деца, но най-приятен беше сънят за още неродени в женската утроба, защото мечтаеше да го направи в действителност. Детеубийството беше, разбира се, твърде опасно; той не можеше да си позволи това удоволствие, въпреки че детската жизнена енергия щеше да бъде най-богатата, най-чистата и достойна за поемане. Но засега бе твърде опасно. Не биваше да се отдава на желанието да го стори, преди да се убеди, че е постигнал безсмъртие, следователно всякакви опасения от полиция или каквото и да е вече нямат основание.
Той често сънуваше подобни сънища, но този, от който се събуди на плажа Болза Чика, го порази с необикновеното си символично значение. Чувстваше, че този… е по-различен. Пророчески. Прозяваше се и жумеше срещу следобедното слънце, преструваше се, че не забелязва момичетата по бикини, които го заглеждаха, и си казваше, че тоя сън предрича едно скорошно удоволствие. Не беше далеч денят, в който той наистина ще стисне с ръце гърлото на бременна жена, както в съня, и ще познае най-висшата наслада, ще получи върховния дар — не само нейната жизнена енергия, но и чистата, непокварена сила на нероденото, скрито вътре от нечистия свят.
Чувствайки в себе си мощта на бог, той се върна при автомобила, отиде в къщи, взе душ и излезе да вечеря в близкия ресторант „Стюърт Андърсън“, където се почерпи с филе миньон.
6
Айнщайн се шмугна през краката на Травис, излезе от кухнята, пресече малката столова и изчезна в хола. Травис го последва с каишката в ръце. Кучето се криеше зад канапето.
Травис му каза:
— Слушай, няма да боли.
— Айнщайн го гледаше напрегнато.
— Трябва да се погрижим за това преди да тръгнем за Вегас. Ветеринарят само ще те боцне два пъти, за да те ваксинира срещу куча чума и бяс. За твое добро е и наистина не боли. Наистина. След това ще ти извадим документ, което трябваше да сторим още преди седмици.
Едно излайване. Не.
— Да, ще го направим.
Не.
Травис приклекна, като държеше каишката за закопчалката, която трябваше да закрепи за нашийника, и пристъпи към Айнщайн.
Ретривърът се изплъзна. Изтича до креслото, скочи отгоре и от тази наблюдателница загледа съсредоточено Травис.
Травис каза, докато излизаше бавно иззад канапето:
— Чуй ме, рошава муцуно. Аз съм твоят господар…
Едно излайване.
Травис продължи намръщен:
— О, да, аз съм твоят господар. Може да си дяволски умно куче, но все пак си само куче, а пък аз съм човек, и ти казвам, че веднага тръгваме за ветеринарната лечебница.
Едно излайване.
Подпряна върху сводестия вход на столовата със скръстени ръце, Нора каза с усмивка:
— Мисля, че се мъчи да ти покаже какво представляват децата, в случай, че решим да си имаме.
Травис се хвърли към кучето.
Айнщайн скочи от креслото и точно когато прекрачи прага на стаята, Травис, който не можа да спре, се строполи върху креслото.
Нора се обади през смях:
— Ама, че забавно.
— Накъде избяга? — настоя Травис.
Тя посочи с ръка към коридорчето на двете спални и банята.
Той откри ретривъра в голямата спалня, застанал върху леглото с лице към вратата.
— Няма да спечелиш състезанието — тросна се Травис. — За твое добро е, дявол го взел, и тези инжекции ще ти ги бият, независимо дали ти харесва или не.
Айнщайн вдигна единия си заден крак и започна да пишка върху леглото.
Травис беше изумен:
— Какво правиш, по дяволите?
Айнщайн престана да пълни локвичката, попиваща в дебелото покривало на леглото, стъпи встрани и погледна предизвикателно Травис.
Той беше чувал как котки и кучета използват този трик, за да изразят силно недоволство. Още когато имаше агенция за недвижими имоти, една от неговите представителки беше затворила своето мини ко̀ли в колибката му за две седмици по време на отпуската си. Когато се върна и освободи кучето, то й го върна, като уринира по любимото й кресло и нейното легло.
Но Айнщайн не беше обикновено куче. При неговия забележителен ум подмокрянето на леглото трябваше да значи нещо повече от отмъстителния бяс на обикновено четириного.
Травис тръгна към кучето, този път ядосан не на шега.
— Това вече е непростимо.
Айнщайн скочи от леглото. Като разбра, че той ще се опита да се измъкне от стаята покрай краката му, Травис отстъпи назад и тръшна вратата. Айнщайн видя, че изходът му е затворен и бързо смени посоката — втурна се към най-далечния ъгъл на спалнята и застана пред тоалетната масичка.