— Край на криеницата — каза твърдо Травис и размаха каишката като меч.
Айнщайн се оттегли в единия ъгъл.
Бавно и с приведена походка Травис го доближаваше, като бе разперил и двете си ръце — да не би кучето да се изплъзне покрай него — и накрая успя да закачи каишката за нашийника.
— Ха!
Свит в ъгъла след поражението, Айнщайн овеси глава и започна да трепери.
Самочувствието на победител бързо напусна Травис. Той загледа слисан приведената и трепереща глава на кучето и видимите конвулсии по хълбоците му. Айнщайн виеше от страх — тихо, едва чуто и трогателно.
Той го погали за да го успокои и да му вдъхне смелост.
— Разбираш ли — това наистина е за твое добро. Не искаш да си имаш работа с чумата и бяса, нали? И, кълна се като на приятел, изобщо няма да те заболи. Изобщо.
Кучето очевидно не искаше да го погледне и никак не се окуражи от неговите успокоения.
Когато го докосна с ръка, усети как цялото се тресе от конвулсии. Погледна го продължително, помисли и тогава го попита:
— В оная лаборатория… много ли те боцкаха с игли? Болеше ли те от тях? Затова ли се страхуваш от ваксинациите?
Айнщайн само изхленчи.
Травис издърпа нещастното куче от ъгъла и така освободи опашката му, за да може да отговаря с нея на въпросите. Пусна каишката, хвана с две ръце главата на Айнщайн и я завъртя към себе си докато се погледнаха лице в лице.
— Болеше ли те от инжекциите в лабораторията?
— Да.
— Затова ли се страхуваш от ветеринарния лекар?
Треперейки непрестанно, кучето все пак успя да излае веднъж. Не.
— Болеше те от иглите, но не те е страх от тях?
Не.
— Тогава защо си такъв?
Айнщайн само го гледаше уплашено и издаваше ужасни, нещастни звуци.
Нора открехна леко вратата на спалнята и надникна вътре.
— Успя ли да му сложиш каишката на оня, Айнщайн? — но изведнъж продължи с друг тон — Уф! Какво се е случило тука?
Травис още държеше главата на кучето в ръцете си и го гледаше в очите.
— Той изказа категорично своето недоволство.
— Доста категорично — съгласи се тя, като отиде до леглото и започна да смъква подгизналата покривка, одеяло и чаршафи.
Травис продължи опитите си да разгадае причината за поведението на кучето:
— Айнщайн, щом не те е страх от иглите, ветеринарят ли те плаши?
Едно излайване.
Не.
Затруднен, Травис се замисли дълбоко за следващия си въпрос, а Нора още махаше покривалото на дюшека.
Айнщайн продължаваше да трепери.
Изведнъж в главата на Травис проблесна защо кучето не се подчинява на волята им и е толкова уплашено. Той проклинаше собствената си твърдоглава упоритост.
— Ама разбира се, по дяволите! Ти не се страхуваш от самия ветеринарна от онези, на които той може да съобщи за тебе.
Треперенето на Айнщайн отслабна малко и опашката му се завъртя кратко.
Да.
— Ако хората от онази лаборатория са тръгнали да те издирват, а това трябва да прилича на настървен лов — защото ти сигурно си най-важното опитно животно в човешката история — тогава те трябва да поддържат връзка с всички ветеринарни лекари в щата, нали? С всеки лекар… всеки приют за бездомни кучета… и всяка служба за регистриране на домашни животни.
Още един пристъп на лудо махане с опашка и кучето започна да трепери по-слабо.
Нора заобиколи леглото и приклекна до Травис.
— Но, струва ми се, тук златните ретривъри са втора или трета по разпространение порода. Ветеринарите и бюрократите в службите за регистриране сигурно непрекъснато си имат работа с тях. Ако нашето генийче скрие блестящия си ум зад рошавата грива и се престори на глупчо…
— Виж, това го прави много добре.
— … тогава няма как да разберат, че беглецът е той.
Да — настояваше Айнщайн — искаше да каже — могат.
Травис се обърна към него:
— Какво имаш предвид? Да не би да мислиш, че могат да те разпознаят?
Да.
— Но как? — учуди се Нора.
Травис добави:
— Някакъв знак ли има върху тебе?
Да.
— Под всичката тая козина? — попита Нора.
Едно излайване.
Не.
— Къде тогава? — каза Травис.
Айнщайн се измъкна от ръцете му и завъртя глава толкова бързо, че ушите му зашляпаха.
— Да не би да е върху възглавничките на краката му? — предположи Нора.
— Не — отвърна Травис още преди Айнщайн да излае. — Когато го намерих, стъпалата му кървяха от многото тежко тичане, затова трябваше да промия раните с борова киселина. Щях да забележа, ако върху лапите му има знак.