… докато не се събудеше задъхан, с разтуптяно сърце и застинал вик в гърлото.
Петък, шести август, беше благословен ден, защото на Травис не му остана време да мисли за враждебната съдба. Още рано сутринта телефонира на един параклис в Лас Вегас, извършващ брачни церемонии, и като използва номера на кредитната си карта „Америкън Експрес“, уреди сватбата за сряда, единайсети август, в единайсет сутринта. Завладян от романтична треска, той каза на църковния служител, че иска двеста и четиридесет червени рози, двеста и четиридесет бели карамфили, добър органист (а не глупава музика на запис), който да се справя с традиционните мелодии, свещи, достатъчни на брой да засияе олтарът без дразнеща електрическа светлина, бутилка „Дом Периньон“ за края на тържеството и първокласен фотограф, който ще документира бракосъчетанието. Когато уговори всички подробности, се обади на хотел „Съркъс Съркъс“ в Лас Вегас, който предлагаше добри условия за семейна почивка и място с всички удобства за къмпиране на каравани зад самия хотел; там запази място за каравана от неделя, осми август. Обади се и на друг подобен къмпинг в Барстоу за събота вечер, защото щяха да преспят там по пътя си към Вегас. После посети бижутерски магазин, разгледа добре предлаганите накити и накрая купи годежен пръстен с голям, безупречен трикаратов диамант и венчален обръч с дванайсет четвърткаратови камъка. Скри тези съкровища под седалката на камионетката и двамата с Айнщайн отидоха в къщата на Нора, взеха я и се запътиха към нейния адвокат Гарисън Дилуърт, с когото имаха уредена среща.
— Ще се жените? Това е чудесно! — каза Гарисън, стискайки здраво ръката на Травис. После целуна Нора по бузата. Изглеждаше истински зарадван. — Аз поразпитах тук-там за тебе, Травис.
Травис беше изненадан.
— Така ли?
— Направих го заради Нора.
Нора се изчерви и за малко да се обиди от думите на адвоката, но Травис остана доволен, че Гарисън е загрижен за нейното благополучие.
Измервайки Травис с поглед, среброкосият адвокат продължи:
— Разбрах, че ти е вървяло в бизнеса с недвижими имоти, преди да продадеш предприятието.
— Да, справях се добре — потвърди Травис скромно, като че ли говореше с бъдещия си тъст и искаше да му направи добро впечатление.
— Доста добре — каза Гарисън. — Чух също, че си вложил печалбите оттам по подходящ начин.
— Да, не съм фалирал — призна Травис.
— Чувам също, че се добър мъж, заслужаваш доверие, и си много любезен с хората.
Дойде ред и на Травис да се изчерви. Сви рамене.
Гарисън се обърна към Нора:
— Мило момиче, радвам се за тебе и не мога да изразя с думи колко съм щастлив.
— Благодаря — Нора дари Травис с такъв щастлив и влюбен поглед, че той за първи път през деня поиска да чукне на дърво.
Тъй като имаха намерение да прекарат в сватбено пътешествие поне седмица или десет дни след сватбата, Нора не искаше да бърза в случай, че търговецът на недвижими имоти междувременно намери купувач за къщата на Нора Девън в Санта Барбара. Тя помоли Гарисън Дилуърт да я представя като адвокат и му даде пълномощия да извърши всичко необходимо около продажбата от нейно име докато тя отсъства. За половин час успяха да уредят всички формалности, да намерят свидетели и да подпишат. Дилуърт още веднъж ги засипа с поздрави и благопожелания, след което те се запътиха да купуват автомобилно ремарке с удобства за живеене.
Имаха намерение да вземат със себе си Айнщайн не само на сватбата във Вегас, но и на пътешествието. Там, където отиваха, нямаше да е лесно ежедневно да откриват добър и чист мотел, който да приема кучета, затова изглеждаше разумно да се движат със собствен мотел на колела. Освен това нито Травис, нито Нора можеха да правят любов в една стая с ретривъра.
— Все едно, че при нас има друг човек — бе казала тя, изчервена като излъскана зряла ябълка.
Ако отсядаха в мотели, трябваше да наемат две стаи — една за себе си и една за Айнщайн — а това изглеждаше доста странно.
До четири часа намериха това, което търсеха: неголям, сребрист, заоблен „Еърстрийм“ с кухненски бокс, кът за хранене, всекидневна, една спалня и баня. Когато се оттегляха през нощта, можеха да оставят Айнщайн в предната част на ремаркето и да затварят след себе си вратата на спалнята. Пикапът на Травис имаше добър теглич за ремарке, затова можеха да закачат караваната зад бронята и да я отнесат със себе си веднага след покупката.