Айнщайн, който се беше наместил на седалката между Травис и Нора, сегиз-тогиз извръщаше глава назад, за да погледне през задното прозорче към блестящата, полуцилиндрична къщичка, като че ли се удивляваше от изобретателността на човешкия род.
По пътя купиха завеси за караваната, пластмасови чинии й чаши, храна, и ги подредиха в шкафовете на малката кухничка. Купиха и хиляди други нужни неща преди да хванат пътя. Когато се върнаха в къщата на Нора за да хапнат набързо приготвения за късната вечеря омлет, бяха капнали и едва се влачеха. За първи път в прозевките на Айнщайн нямаше лукавост и насмешка; и той беше уморен, макар и по-малко.
Тази вечер Травис спа на леглото в своята къща тъй дълбоко и непробудно както спят в земните недра дребните вкаменени гори и праисторическите динозаври. Сънищата от предните две нощи не го споходиха.
В събота сутринта потеглиха на своето пътешествие към Вегас и брачния живот. Трябваше да избират маршрут по широки пътища, по възможност с две платна заради ремаркето, затова първо потеглиха на юг по магистрала 101, сетне — на изток по 134; по нея, докато означението й стана „Междущатска 210“, северно от Лос Анджелиз и неговите предградия и южно от огромната гора-национален парк Анджелиз. След това прекосиха обширната пустиня Моджаве и Нора остана изумена от голия, но тайнствено красив пейзаж от пясъци, скали, пълзящи растения, мескит и кактуси — дребни или високи като дървета. Каза, че изведнъж е разбрала колко огромен е светът — много по-голям отколкото си е представяла, а широко отворените й очи радваха Травис.
Барстоу, Калифорния, беше обширен оазис в безкрайната пустиня и те пристигнаха в къмпинга за каравани в три часа същия следобед. До тях на паркинга бяха отседнали с караваната си Франк и Мей Джордан, семейство на средна възраст от Солт Лейк Сити, които пътешестваха със своето куче, черен лабрадор на име Джак.
За изненада на Травис и Нора, Айнщайн прекара времето си чудесно в лудешки игри с Джак. Гонеха се между колите, захапваха се закачливо, боричкаха се и се търкаляха, а после скокваха на крака и отново подхващаха гоненицата. Франк Джордан им подхвърляше червена гумена топка, те хукваха подир нея и се надпреварваха кой ще я захапе и донесе първи. Кучетата играеха и друга игра — опитваха се да откраднат топката един от друг и сетне се мъчеха да я задържат колкото може по-дълго. Травис се изтощи само като ги гледаше.
Нямаше съмнение, че Айнщайн е най-умното куче на света, на всички времена, феномен, чудо, мислещо като човек — но все пак — куче. Травис понякога забравяше тази истина, но беше много доволен всеки път, когато Айнщайн направеше нещо, за да му я припомни.
По-късно, след като си разделиха вечерята от хамбургери и кочани царевица, печени на жарава, и пресушиха по две хладни бири в ясната пустинна нощ, казаха довиждане и лека нощ на двойката от Солт Лейк Сити и им се стори, че Айнщайн също се прощава с Джак. Когато влязоха в стаичката на сребристия „Еърстрийм“, Травис потупа ретривъра по главата и му каза:
— Много добре постъпи.
Кучето навири глава и загледа въпросително Травис, сякаш искаше да му обясни какво, по дяволите, има предвид.
— Знаеш за какво говоря, рошава муцуно — отвърна той на погледа му.
— И аз знам — обади се Нора и прегърна кучето. — Когато си играехте с Джак, можеше да го подлудиш, стига да бе пожелал, но ти често го оставяше да печели, нали?
Айнщайн изсумтя и на лицето му се появи щастлива кучешка усмивка.
След още една глътка алкохол за приспиване, Нора се оттегли в спалнята, а Травис легна на сгъваемото канапе във всекидневната. Беше мислил дали няма да е по-добре, ако легнат заедно, а сигурно и през нейния ум бе минало, че може да го пусне в леглото си. В края на краищата до сватбата оставаха по-малко от четири дни. Бог му е свидетел, тя наистина го привличаше. И въпреки че у нея вероятно имаше някакъв девически страх, тя също го желаеше; не се съмняваше в това. От ден на ден докосванията и целувките им ставаха все по-чести и интимни — във въздуха помежду им прескачаха еротични искри. Но защо пък да не направят всичко точно както трябва, след като денят е толкова близо? Защо да не влязат в брачното ложе девствени, тя — девствена за всички, той — девствен за нея?
Тази нощ Травис сънува, че Нора и Айнщайн се загубват някъде в безкрайните простори на пустинята Моджаве. Незнайно защо, в съня си той остана без нозе и беше принуден да ги търси мъчително бавно, пълзешком, а това бе много лошо, защото знаеше, че където и да се лутат, са застрашени от… нещо…