Спомни си смачканото, окървавено и безоко лице на Тед Хокни.
Цък-цък.
Още от обучението си за антитерористични акции, той знаеше как да дебне хора из засада; и го правеше много добре. Но сега проблемът беше друг: съществото със светещи очи може би имаше човешки умствени възможности, но не беше сигурно, че мисли точно като човек, затова Травис не знаеше какво ще предприеме то в следващия момент или как ще реагира на неговите действия. Следователно никога нямаше да го надхитри, а вечното и смъртоносно предимство на звяра бе в изненадите, които криеше неговото непознато и чуждо за човека мислене.
Цък.
Травис внимателно пристъпи заднишком от отворената кухненска врата, после направи още една стъпка, като правеше върховни усилия да не издава никакъв звук, защото разбереше ли онова, че той отстъпва и му се изплъзва, един Бог знае какво бе способно да направи. Айнщайн също влезе в хола тихо, очевидно изпитваше същото желание да се отдалечи колкото може повече от чудовището.
Когато достигна трупа на Тед Хокни, Травис хвърли поглед през столовата, за да открие най-чистия път до външната врата — и видя Нора до креслото. Изплашена от изстрелите, тя бе грабнала един сатър от кухничката в караваната и сега искаше да му помогне както може.
Впечатли го смелостта й, но остана ужасен, че я вижда на входа в бледата светлина на ъгловата лампа. Изведнъж усети как кошмарът за едновременната загуба на Нора и Айнщайн почти се е сбъднал, как проклятието на Корнъл ги оставя беззащитни вътре в къщата под близката заплаха на онова нещо в кухнята.
Тя понечи да каже нещо.
Травис поклати глава и постави пръст пред устата си.
Нора замълча, прехапа устни и премести поглед от него към мъртвия мъж на пода.
Докато крачеше безшумно през боклуците, през ума му светкавично премина мисълта, че нападателят е излязъл от задната част на къщата, сега я обикаля и се насочва към предната врата, рискувайки в здрача да го видят съседите, защото иска внезапно да ги изненада в гръб. Нора стоеше точно между Травис и вратата и той не можеше да стреля точно, ако онова наистина изникнеше от там; по дяволите, то щеше да сграбчи Нора секунда след това.
Като се опитваше да запази спокойствие и да не мисли за изтръгнатите очи на Хокни, Травис премина по-бързо през хола, с риск някой смачкан лист да изшумоли под нозете му и с надеждата, че звукът не би достигнал кухнята, ако звярът изобщо още беше там. Достигна Нора, хвана я за рамото и я тласна през външната врата към площадката отвън и надолу по стълбите, огледа се вляво и вдясно, почти убеден, че оживелият кошмар ще скочи връз тях, но не го видя никъде.
Изстрелите и виковете на Нора бяха привлекли всички съседи по улицата до входните им врати. Някои дори вече стояха в дворовете или на верандите. Сигурно бяха извикали и ченгетата. А заради Айнщайн — беглец, търсен под дърво и камък — полицията ставаше не по-малко опасна от жълтоокото създание в кухнята.
И тримата бързо скочиха в пикапа. Нора и Травис заключиха вратите си. Травис запали двигателя и на заден ход, заедно с ремаркето, излезе от вътрешната алея на улицата. Усещаше погледите на хората.
Последната дневна светлина скоро щеше да изчезне съвсем — слънцето се скриваше изведнъж зад океана. Небето вече беше почти черно на изток, мораво — над главите им и бързо тъмнеещо кървавочервено — на запад. За Травис прикритието на настъпващата нощ бе добре дошло, въпреки убеждението, че жълтоокият звяр също ще се възползува от него.
Подкара бързо покрай зяпналите съседи, с които не бе успял да се запознае през годините на самоналожено отшелничество, и зави по първата пряка. Нора държеше здраво Айнщайн, а той караше с най-голямата възможна скорост. Ремаркето се залюля и занесе зад тях от твърде бързото каране на следващите два завоя.
— Какво стана вътре? — попита тя.
— Убило е Хокни днес или вчера…
— То?
— … и е чакало да се приберем ние.
— То ли? — повтори тя.
Айнщайн изскимтя.
Травис каза:
— Ще ти обясня по-късно — чудеше се дали ще успее да обясни. Никакво описание на нападателя не можеше да бъде достоверно; или поне той не знаеше думите, нужни за предаване на неговата чудатост.
Не бяха минали и осем пресечки, когато чуха сирени от мястото, което току-що напуснаха. Травис прекоси още четири улици и паркира в празния двор на една гимназия.
— А сега накъде? — попита Нора.
— Изоставяме ремаркето и камионетката — отвърна той. — Веднага ще тръгнат да ги търсят.
Той постави револвера в нейната чантичка, а тя настоя да сложи там и сатъра, вместо да го оставя в колата.