Гарисън отвърна, докато отпиваше от втората чаша Чивъс:
— В момента говорите като истински лаик. А аз съм адвокат и ви уверявам, че буквите на закона не са издълбани веднъж завинаги върху твърда мраморна плоча, застинали и неизменни. По-скоро… законът е като струна, закрепена в двата края на инструмента, но недобре опъната — всъщност достатъчно хлабава, за да я настройвате като местите прагчето в една или друга посока — и така винаги — без случаите на явна кражба или хладнокръвно убийство — той застава на ваша страна и вие сте в безопасност. Страшничко е да го разберете, но е истина. Каквото и да ми кажете, Травис, аз не се опасявам от възможността да се излежавам в затворническа килия.
За половин час Травис и Нора успяха да му разкажат всичко за Айнщайн. За човек, комуто остават само два месеца до седемдесет и първия лазарник, среброкосият адвокат не бе никак ограничен и разсъждаваше доста бързо. Задаваше съвсем уместни въпроси и не реагира с насмешка на невероятната история. След като Айнщайн за десет минути показа изумителните си възможности, той не възрази, че това са само фокуснически трикове и измами; просто прие видяното, което без явни усилия променяше възгледите му за нормално и възможно в този свят. Повечето хора, наполовина по-млади от него, нямаха толкова подвижен и гъвкав ум.
Айнщайн стоеше в скута му и се наслаждаваше на лекото почесване зад ушите, когато Гарисън каза:
— Ако се свържете с журналистите и направите пресконференция, за да обясните всичко на обществеността, ще е възможно да спечелим дело в съда и да запазите опеката над кучето.
— Наистина ли мислите, че това е възможно? — попита Нора.
— В най-добрия случай — призна Гарисън, — шансът ви е петдесет на сто.
Травис поклати глава.
— Не. Няма да рискуваме.
— А какво смятате да правите? — попита Гарисън.
— Да бягаме — каза Травис. — И да не спираме.
— Какво ще постигнете по този начин?
— Айнщайн ще остане на свобода.
Кучето се съгласи със сумтене.
— На свобода — но докога? — Усъмни се Гарисън.
Травис се изправи и закрачи напред-назад, твърде развълнуван, за да седи неподвижен на стола.
— Няма да прекратят издирването — призна той. — Поне още няколко години.
— Никога — адвокатът беше категоричен.
— Е, няма да е лесно, но това е единственото, което можем да сторим. Проклети да сме, ако им позволим да го вземат. Той изпитва ужас от лабораторията. Освен това той, в известна степен, ме върна към живота…
— А мене спаси от Стрек — добави Нора.
— Събра ни — каза Травис.
— Промени живота ни.
— И нас самите промени съвсем. Той вече е част от нас, както може да е истинско дете — не спираше Травис.
Срещна благодарния поглед на кучето и от вълнение почувства буца в гърлото си. — Ние ще се борим за него, тъй както той се бори за нас. Едно семейство сме. Ще живеем заедно… или заедно ще умрем.
Гарисън каза на ретривъра, докато го галеше:
— Няма да те търсят само хората от лабораторията. И не само полицията.
— Онова другото — кимна Травис.
Айнщайн потрепери.
— Хайде, недей, успокой се сега — каза Гарисън, потупвайки нежно кучето по гърба. После се обърна към Травис:
— Какво, мислите, представлява това създание? Чух вашето описание, но е трудно да разбера нещо от него.
— Каквото и да е — рече Травис, — не е Божие творение. Човек го е направил. А това значи, че е резултат от някакви опити за преструктуриране на ДНК. Бог знае защо са ги правили. И само Бог знае какви намерения са имали, защо са искали да сътворят подобно нещо. Но вече са го сторили.
— Изглежда има невероятна способност да ви проследява.
— Да следи Айнщайн — уточни Нора.
— Затова ще се движим непрестанно — каза Травис. — Ще изминем дълъг път.
— За това трябват пари, а банките работят най-много по дванайсет часа — рече Гарисън. — Ако ще бягате, нещо ми подсказва, че трябва да тръгнете още тази вечер.
— Ето за това може да ни трябва вашата помощ — каза му Травис.
Нора отвори портфейла си и измъкна оттам две чекови книжки — своята и на Травис.
— Господин Гарисън, това, което искаме да направим е следното: ще ви упълномощим да получите чекове от сметката на Травис и моята. Той има само три хиляди в книжката, но в същата банка са големите му спестявания, а те имат право да прехвърлят суми, когато разходите надхвърлят вложеното в книжката. Същото е положението и с моите спестявания. Ако ви напишем един от чековете на Травис за двайсет хиляди, но със задна дата — сякаш е даден преди всички тези неприятности — и един от моите, за същата сума, вие можете да ги депозирате по вашата сметка. Веднага след прехвърлянето ще купите осем разплащателни чека по пет хиляди всеки и ще ни ги изпратите.