Той вече успя да изработи и пусне в ход плана за дезинформационна кампания, потвърждаваща заблудите и истерията на пресата относно котки от джунглите, пуснати на свобода. Платени от НУС информатори ще залеят редакциите с твърдения, че познават Корнъл и ще се кълнат, че той наистина, освен кучето, отглежда в къщи и една пантера. А други, които никога през живота си не са виждали Корнъл, ще се представят за негови приятели и с мъка ще разказват как са го предупреждавали да подреже ноктите и изтъпи зъбите на звяра след като порасне. А полицията ще търси Корнъл — и непознатата жена — за разпит относно пантерата и сегашното й местонахождение.
Лем беше убеден, че сполучливо ще отклони пресата от всякакви въпроси, които могат да я приближат до истината.
Естествено Уолт Гейнз ще дочуе за убийството от своя окръг Ориндж и няма да си спести няколко приятелски разговора с местните власти, от които бързо ще заключи, че Чуждият е проследил кучето на север чак дотук. Заради уговорката за дискретност вече не му тежеше желанието на Уолт за сътрудничество.
Лем влезе в стаята, където работеше Клиф, с въпроса:
— Намери ли нещо?
Младият сътрудник се надигна от мръсотията по пода и изтупа ръцете си една в друга.
— Да. Оставих го върху масата в столовата.
Лем го последва дотам и забеляза върху масата само един дебел бележник със страници, закрепени върху телена спирала. Когато я отвори и поразгледа съдържанието, видя лъскави снимки, изрязани от някое списание и залепени върху лявата страна. Отдясно срещу всяка фотография с големи печатни букви беше написана съответната на картинката дума: ДЪРВО, КЪЩА, КОЛА…
— Какво е това според тебе? — попита Клиф.
Лем се намръщи, не каза нищо и продължи да разлиства бележника — досещаше се, че е нещо важно, но все още не можеше да определи защо. После изведнъж му хрумна:
— Това е читанка. Първи уроци по четене.
— Да — каза Клиф.
Лем видя усмивката върху лицето на помощника си.
— Мислиш ли, че сигурно са разбрали за интелигентността на кучето, че то е разкрило пред тях способностите си? И затова… са решили да го научат да чете?
— Така изглежда — призна Клиф, още усмихнат. — Мили Боже, смяташ ли, че е възможно? Възможно ли е да го научат да чете?
— Без съмнение — отвърна Лем. — Всъщност обучението по четене беше предвидено в опитната програма на доктор Уедърби за тази есен.
Учуден, Клиф се засмя тихо.
— Невероятно.
— Преди да се задълбочаваш много в това — посъветва го Лем, — прецени по-добре ситуацията. Този човек знае, че кучето е изключително умно. Може би вече е успял да го научи да чете. Заключението е, че той е измислил и начин да общува с него. Разбрал е, че то е опитно животно. И сигурно знае колко хора го издирват.
Клиф каза:
— Трябва да е разбрал и за Чуждия — вероятно кучето е успяло някак да му разкаже.
— Да. И въпреки че знае всичко това, той не е предпочел да го разкаже на всеослушание. А би могъл да измъкне страшно много пари от тази история. Или ако беше някой напорист тип щеше да извика пресата и да обвини Пентагона за финансирането на подобни изследвания.
— Но не го е сторил — намръщи се Клиф.
— А това ще рече, че той обича кучето и е твърдо решен на всяка цена да го запази за себе си и да не допусне неговото залавяне.
Клиф кимна:
— Звучи съвсем логично, ако всичко, което чухме за него, е истина. Искам да кажа, нали този човек е загубил цялото си семейство още съвсем млад. После, само за една година — и жена си. Загинали и всичките му приятели от Делта Форс. След това се затворил, отдалечил се от своите познати. Трябва да е бил адски самотен. И изведнъж среща кучето…
— Точно така — потвърди Лем. — А за човек с обучението на Делта Форс е съвсем лесно да се укрие от властите. Даже и да го намерим, той знае как да се бори за запазването на кучето. Господи, наистина трябва да знае!
— Но нали още не сме потвърдили слуховете за Делта? — каза Клиф с надежда.