— Не!
— Да.
— Боже мой. Не вярвам. Искам да кажа — вярвам ти, но не мога да си го представя. А какво значи „Крайно доближаване“?
— Момичетата танцуват долепени до масите на клиентите. Законът не позволява да ги докосват, но ще танцуват досами посетителите, люлеят гърдите си точно пред лицата им. Между устните и зърната можеш да пъхнеш лист хартия, може би два, но не и три.
На задната седалка Айнщайн изрази отвращението си със сумтене.
— Съгласен съм, приятел — каза му Травис.
Минаха покрай някакъв вонящ вертеп с гирлянди от мигащи жълти и червени крушки и лъкатушни неонови светлини в синьо и мораво, чийто надпис обещаваше: СЕКС-ШОУ НА ЖИВО.
Нора беше ужасена:
— За Бога, нима има и представления, където се сношават с мъртви?
Травис така се заля от смях, че почти блъсна една неумело маневрираща кола, пълна с гимназисти.
— Не, не, не. Даже и в Тендърлоин има някакви ограничения. „На живо“ означава „не на филм“. Защото има много филми, посветени изцяло на секса, театри, които показват само порнография, но това място обещава, че на сцената можеш да видиш истински секс, не имитация. Не знам дали винаги изпълняват обещанието си.
— Не ми и трябва да знам! — каза Нора, като че ли беше Дороти от Канзас и току-що бе навлязла във вълшебната страна Оз. — Защо изобщо сме тук?
— Човек идва на това място, ако му трябва нещо, което не се продава в Ноб Хил — например малки момченца или наистина големи количества опиати. Или пък фалшива шофьорска книжка, подправени документи за самоличност.
— О — каза тя. — Да, виждам. Този квартал се командва от подземния свят, от хора като Корлеоне в „Кръстникът“.
— Сигурен съм, че Синдикатът притежава повечето от тези места — продължи той, докато правеше маневра за да паркира Мерцедеса на тясно място до бордюра. — Но не прави грешката да си мислиш, че истинската мафия се представя от подобни достолепни господа като семейство Корлеоне.
Айнщайн се съгласи да остане в Мерцедеса.
— Виж какво ще ти кажа, рошава муцуно. Ако сме наистина късметлии — пошегува се Травис, — и ти ще се сдобиеш с нова самоличност. Ще те превърнем в пудел.
Нора беше учудена от откритието, че с вечерния здрач от залива е повял доста хладен вятър, който ги принуди да облекат купените по-рано през деня найлонови якета-грейки.
— Тук нощите са хладни даже и през лятото — каза той. — А скоро ще плъзне и мъглата. От събраната дневна топлина морската вода се изпарява.
Той щеше да облече якето, даже и ако вечерта бе сравнително топла, защото зареденият револвер стоеше под колана му и трябваше да го прикрие с някаква горна дреха.
— Наистина ли е възможно да ти потрябва оръжие? — попита Нора, докато се отдалечаваха от колата.
— Не е много вероятно. По-скоро го нося като документ за самоличност.
— А?
— Ще видиш.
Тя погледна назад към колата и видя как Айнщайн, нещастен и изоставен, гледа през прозореца. Стана й неприятно, че го оставят. Но иначе бе убедена, че даже и да допускаха кучета, подобни заведения биха разклатили моралните устои на Айнщайн.
Травис изглежда се интересуваше само от барове, чиито рекламни надписи бяха на английски и испански или единствено на испански. Някои от тях изглеждаха ужасно и явно никой не си правеше труда да прикрие олющената боя и мухлясалите подови покрития, а стените на други бяха покрити с огледала и блестящи светлини, но и зад тях се долавяше мръсотията и присъствието на многобройни хлебарки. Имаше и няколко наистина чисти и със скъпа украса. Навсякъде Травис говореше с бармана или с музикантите, ако изобщо ги имаше и бяха в почивка, само на испански; а на два-три пъти им подаде сгънати на руло двайсетдоларови банкноти. От тези разговори на испански, Нора не разбра какво пита той и защо плаща на тези хора.
Когато излязоха на улицата на път към следващата нечиста бърлога, той й обясни, че най-много незаконни имигранти пристигат от Мексико, Салвадор, Никарагуа — отчаяни хора, бягащи от икономическия хаос и политическото потисничество. Следователно по-голямата част от пазара на подправени документи беше в ръцете на испаноговорещи, а не на виетнамци, китайци или всички други имигрантски групи заедно.
— Затова най-лесният начин да хванеш дирята на някой фалшификатор на документи, е да се свържеш с латиноамериканския подземен свят.
— А успя ли да хванеш някоя диря?
— Още не. Някои казват едно, други — друго и сигурно деветдесет процента от информацията, за която платих, е глупости, лъжи. Но не се тревожи — ще намерим каквото търсим. Бизнесът в Тендърлоин никога не пропада точно по тази причина: хората, дошли дотук, винаги успяват и намират търсеното.