Нора беше изненадана от тези хора. По улиците и в баровете без сутиени можеха да се видят всякакви лица. Азиатци, латиноамериканци, бели, черни, дори и индианци се лутаха из алкохолната мъгла, сякаш грехопадението имаше и добра страна — расовата хармония. Млади мъже, приличащи на мошеници (сигурна беше, че са такива), ходеха наперено с кожените си якета и панталони. Но имаше и мъже от деловия свят с безупречни костюми, издокарани гимназисти, хора с каубойски дрехи и червендалести плажни герои, може би сърфисти, като че ли оживели герои от филм на Анет Фуничело. По ъглите или направо върху тротоара седяха скитници, старци с прошарени коси и смрадливи дрехи, и дори в очите на типовете с делови костюми гореше странен блясък, от който човек искаше да се скрие по-далеч, но все пак повечето от хората тук бяха тези, които човек би взел за обикновени граждани, и то с някакво положение в обществото, ако ги срещне в приличен квартал.
По улиците или в компанията на мъжете, из баровете нямаше много жени. Всъщност, не: жени имаше, но те изглеждаха по-похотливи даже от голите танцьорки и като че ли само няколко от тях не се продаваха.
В един бар без сутиени, с надписи на испански и английски „Гореща гръд“, рокмузиката гърмеше тъй силно, че Нора я заболя главата. До масите танцуваха шест красиви момичета с изключителни тела, само по обувки с високи остри токчета и бикини с блестящи кръгчета, извиваха кръстове, гърчеха се и люлееха гърди в потните лица на мъжете пред тях, които или ги гледаха като хипнотизирани, или викаха и ръкопляскаха. Други момичета, също без сутиени, работеха като сервитьорки.
Докато Травис говореше на испански с бармана, Нора усети одобрителните погледи на някои от клиентите върху себе си. Полазиха я познатите тръпки. Беше стиснала Травис за ръката. И с клещи не можеха да я откъснат от него.
От вонята на вкиснала бира, уиски, потни тела, различни омешани аромати на евтини парфюми и цигарен дим въздухът тежеше като в сауна, макар и не толкова здравословен.
Нора стискаше зъби и си повтаряше: „Няма да повърна и да се изложа като глупачка. Просто няма.“
След двеминутен оживен разговор, Травис бутна в ръката на бармана две двайсетачки и той му посочи задната част на салона, където някакъв тип, едър като Арнолд Шварценегер, седеше на стол пред една врата, покрита с плътна, силно нагъната завеса. Носеше черни кожени панталони и бяла фланелка. Ръцете му бяха дебели като дървесен ствол. Лицето му сякаш бе излято от бетон, а сивите му очи бяха прозрачни като течно стъкло.
Музиката утихна малко — от гръмотевичен трясък до обикновено ръмжене. Някаква жена каза в микрофона!
— Е, хайде, момчета, ако ви харесва това, което виждате, покажете го — почнете да тъпчете тези мацки.
Нора потръпна от ужас, но когато музиката загърмя отново, разбра какво искаха да кажат с това доста грубичко съобщение: от клиентите се очакваше да пъхат сгънати пет и десетдоларови банкноти в бикините на танцьорките.
Бичето с черните кожени панталони стана от стола си и ги преведе зад нагънатата завеса, в стая широка десет и дълга осемнайсет-двайсет фута, където още шест млади жени на токчета и по бикини се подготвяха да сменят танцуващите в салона. Правеха грима си пред огледалата, мажеха се с червило или просто бъбреха една с друга. Всички те изглеждаха толкова добре (Нора се убеди в това), колкото и момичетата отвън. Наистина, лицата на някои имаха доста сурово изражение, макар и красиви, но имаше и с невинни личица, като детски учителки. Сигурно мъжете имаха предвид точно това, когато говореха за „готини мацки“.
Горилата поведе Травис, а той — Нора, като я държеше здраво за ръката, през гримьорната към вратата в другия й край. Когато тръгнаха, една от голите танцьорки — зашеметяваща блондинка — постави ръка върху Нориното рамо и закрачи до нея.
— Нова ли си, сладурче?
— Аз ли? О, не, не, аз не работя тук.
Блондинката, тъй надарена, че Нора се почувства като момиченце пред нея, продължи:
— Имаш добри габарити, сладурче.
— А, не — беше всичко, което Нора успя да каже.
— А моите харесват ли ти? — попита блондинката.
— Да, разбира се, много сте красива. — Промълви Нора.
Тогава Травис се обърна към русокосата:
— Откажи се, сестричке. Тази дама още не е кривнала нататък.
Блондинката се усмихваше прелъстително:
— Ако опита, може и да й хареса.
Излязоха от гримьорната през другата врата и тръгнаха по тесен, порутен и зле осветен коридор преди Нора да осъзнае, че е получила предложение за любов. От жена!
Не знаеше — да се смее ли или да плаче. Сигурно и двете.