Горилата ги отведе до един кабинет в задната част на сградата и ги остави с думите:
— Господин Ван Дайн ще пристигне след минута.
Стаята имаше сиви стени, сиви метални столове, картотечни шкафове и едно мръсно и издраскано сиво метално бюро. По голите стени нямаше нито картини, нито календари. Върху бюрото също не се виждаха бележници или писалки. Като че ли доста рядко някой влизаше тук.
Нора и Травис седнаха на двата метални стола пред бюрото.
Дотук също се чуваше, макар и не оглушително, музиката от заведението. Когато дишането й малко се успокои, Нора попита:
— Откъде се вземат всичките?
— Кои?
— Всичките онези хубави момичета с безупречни цици, стегнати малки задничета и дълги крака — и всичките готови да… да правят това. Откъде се вземат толкова много?
— До Модесто има една ферма за развъждането им — отговори Травис.
Тя го зяпна.
Той се засмя и каза:
— Съжалявам. Все забравям колко сте невинна, госпожо Корнъл.
Целуна я по бузата. Еднодневната му брада дращеше леко, но беше даже приятно. Въпреки че носеше дрехите от вчера и не бе бръснат, пред бардака, през който преминаха, за да стигнат дотук, изглеждаше чистичък като току-що повито бебе. Каза й:
— Трябва да ти отговарям без заобикалки, защото не знаеш кога се шегувам.
Тя премигваше от недоумение.
— Значи всъщност няма ферма за развъждането им до Модесто?
— Не. Правят го различни момичета. Някои от тях се надяват да пробият в шоубизнеса, да отидат в Ел Ей, където ще станат филмови звезди, но нямат късмет и в Ел Ей попадат на същите места, други отиват на север към Сан Франциско или Вегас. Повечето са съвсем прилични деца. Смятат, че това е само временно. Тук бързо могат да се изкарат доста добри пари. Начин да понатрупат нещо преди да опитат щастието си и в Холивуд. Има и такива, дето мразят себе си и го правят, за да се унижават. Други пък се бунтуват срещу родителите си, срещу първия съпруг, срещу целия проклет свят. А някои са мошенички и проститутки.
— И тук проститутките срещат… своите клиенти? — попита тя.
— Може би да, а може би — не. Вероятно някои танцуват просто за да могат да обяснят откъде имат доходите си, когато властите почукат на вратата. Обявяват само спечеленото от танците и така могат да прикрият какво получават от другите си номера.
— Тъжно е — каза тя.
— Да. В някои случаи… В много случаи е адски тъжно.
Нора беше съвсем замаяна.
— Този Ван Дайн ще ни даде ли фалшиви документи за самоличност?
— Надявам се.
Тя го изгледа сериозно:
— Ама ти наистина добре се оправяш тука, нали?
— Неприятно ли ти е, че зная подобни места?
Тя се замисли за момент.
— Не. Даже си мисля… ако една жена трябва да вземе някого за мъж, предполагам, че е нужно той да знае какво се прави във всяка ситуация. Аз поне така се чувствам съвсем уверена.
— В мене?
— В тебе, да, и вярвам, че ще се преборим успешно с всичко, ще спасим Айнщайн и себе си.
— Доверието е добро нещо. Но първото, което научих в Делта Форс е, че прекаленото доверие може да те убие.
Вратата се отвори и горилата се върна, придружен от мъж с кръгло лице, сив костюм, синя риза и черна вратовръзка.
— Ван Дайн — представи се той, но не понечи да подаде ръка. Заобиколи бюрото и седна на един пружинен стол. Косата му бе руса и оредяла, а бузите — гладки като на бебе. Приличаше на борсов брокер от някоя телевизионна реклама: делови, умен, колкото добре облечен, толкова и добронамерен.
— Пожелах да разговарям с вас, защото трябва да знам кой разпространява тези лъжи за мене.
Травис каза:
— Нуждаем се от нови документи — шофьорски книжки, карти за социална осигуровка и всичко останало. Първокласни, напълно защитени, истински.
— Точно за това говоря — отвърна Ван Дайн веждите му се повдигнаха насмешливо. — Как, за Бога, ви хрумна, че аз се занимавам с подобен бизнес? Опасявам се, че не са ви информирали правилно.
— Нуждаем се от първокласни документи с пълна защита — повтори Травис.
Ван Дайн втренчи изпитателен поглед в него и Нора.
— Искам да разгледам портмонето ви. И вашата чантичка, госпожице.
Докато оставяше портфейла на масата, Травис каза на Нора:
— Няма страшно.
С нежелание, тя също остави своята чантичка.
— Моля, станете прави и позволете на Цезар да ви претърси — нареди Ван Дайн.
Травис стана и дръпна леко Нора да го последва.
Цезар, горилата с бетонно лице, претърси Травис смущаващо педантично, откри Магнума 357 и го остави на масата. С Нора беше още по-последователен, като разкопча блузата и невъзмутимо опипа двете чашки на нейния сутиен, търсейки миниатюрни батерии, микрофон и записващо устройство. Тя се изчерви и нямаше да позволи тези интимности, ако Травис не бе й обяснил предварително какво дири Цезар. Освен това, телохранителят остана все тъй безизразен, сякаш беше машина без възможности за еротични усещания.